Най-голяма готовност да сигнализират за нередности имат по-младите и по-образованите хора, които живеят в София
Близо половината (49,3%) от българските граждани биха подали сигнал, ако станат свидетели на случай на корупция на работното си място. Над
половината респондентите биха постъпили по подобен начин, ако забележат конфликт на интереси на мястото, където работят. Това сочи проучване на Българския институт за правни инициативи, проведено по метода лице в лице сред 1053 пълнолетни
българи на територията на цялата страна в периода 1-10 февруари 2021 г.
Не биха подали сигнал, ако станат свидетели на случай на корупция на работното си място, 29,8% от запитаните, а 20,8% отказват да отговорят на поставения въпрос или не могат да преценят.
Разпределението по пол показва, че мъжете по-често отговарят, че биха подали сигнал за корупция на работното място.
Българските граждани над 50-годишна възраст са по-малко склонни да подават сигнали за корупция. Вероятна причина за това може да е възможността за някакъв вид ответни действия
(отмъщение), включително и уволнение, и трудностите свързани с намиране на работа, особено при по-напреднала възраст.
Респондентите с основно или по-ниско образование в значително по-малка степен споделят, че биха сигнализирали, ако попаднат на случай на корупция на мястото, където работят. Сред тази група се
наблюдават почти изравнени позиции –37,3% са отговорили положително, 36,6% -отрицателно.
Жителите на столицата по-често посочват, че биха подали сигнал, ако станат свидетели на корупция на
работното място. В по-малка степен това е в сила и за живеещите в градове, които не са областни центрове. Служителите в държавния сектор
по-често споделят, че биха сигнализирали, ако попаднат на корупционна практика. В най-голяма степен това е валидно за работещите в общинските администрации. Работещите на средни и висши ръководни
длъжности са по-склонни да подават сигнали за корупция, ако станат свидетели на подобно нещо на мястото, където работят.
Малко над половината от българските граждани – 50,7%, посочват, че биха подали сигнал, ако станат свидетели на случай на конфликт на интереси на работното си място. 29,2% е делът на респондентите,
които не биха подали подобен сигнал, а 20,2% -на изразилите трудност или нежелание да отговорят. Мъжете в голяма степен споделят, че са склонни да сигнализират за конфликт на интереси на
работното си място. Респондентите над 60-годишна възраст по-рядко посочват, че биха подали сигнал в подобна ситуация.
Сред анкетираните граждани, които споделят, че имат основно или по-ниско образование, значително по-малко са тези, които заявяват готовност да
подадат сигнал в случай на конфликт на интереси.
91,4% е общият дял на анкетираните граждани, според които хората трябва да подават сигнали, ако станат свидетели на корупция или конфликт
на интереси на работното си място –35,7% категорично подкрепят, а 55,6% -по-скоро подкрепят. 7,7% от респондентите са на мнение, че хората по-скоро не трябва да сигнализират, ако станат
свидетели на подобно събитие, докато 1% са категорични в преценката си, че сигнали не бива да се подават.
Мнозинството от анкетираните български граждани споделят, че в случай на корупция или конфликт на интереси биха свидетелствали срещу свой
колега и срещу пряк ръководител –съответно 57,5% срещу колега (18,6% -категорично, 38,9% -по-скоро) и 54,2% -срещу пряк ръководител (18,6% -категорично, 35,6% -по-скоро). Картината е по-различна,
когато става въпрос за свидетелстване срещу генерален директор или срещу членове на висшето ръководство на фирмата, организацията или институцията. Срещу такива хора биха свидетелствали 45,9%
(16,8% -категорично биха, 29,2% -по-скоро биха), докато 54,1% не биха го направили (29% -по-скоро не, 25,1% -категорично не).
Ръководството на фирмата/институцията/организацията, полицията и медиите са трите най-често посочвани органи, към които българските граждани биха се обърнали в случай на корупционна практика или
конфликт на интереси, възникнал на работното им място. Над 90% от българските граждани подкрепят в някаква степен твърдението, че хората трябва да подават сигнали, ако станат свидетели на корупция
или конфликт на интереси. Липсата на гаранции за защита и страхът от действия, насочени към подаващия сигнала, са най-често изтъкваната причина за отказ от сигнализиране на корупционни практики и
конфликт на интереси. Над 50% от заявилите, че не биха подали подобен сигнал, посочват като причина усещането, че на сигнала няма да бъде обърнато внимание, както и че от подобно действие няма да
има резултат. Над 60% от анкетираните споделят, че не биха се чувствали достатъчно защитени, ако вземат решението да подадат сигнал в случай на неправомерни действия, свързани с корупция и конфликт
на интереси. Възможността за подаване на анонимни сигнали е одобрявана от над 70% от българските граждани. Над 80% биха се чувствали до известна степен по-защитени при евентуално подаване на
сигнал, ако съществуваше подобен механизъм. Над 95% от анкетираните споделят и мнението, че е необходима рамка за защита на лицата, които свидетелстват за нередности. Явлението "корупция" се
разпознава като засягащо и държавния, и частния сектор от над 85% от българските граждани. Въпреки това малко под една пета от тях имат информация за корупционни практики при сделки, осъществени
между частни организации.
