Повече от половината българи (53%) подкрепят въвеждането на т.нар. данък "вредни храни", макар че голяма част (45%) признават, че не проверяват съдържанието на храните, които купуват
Това показват резултатите от национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено между 10 и 18 ноември сред 1100 души.
Българските граждани са относително слабо запознати със съдържанието на онези съставки в храните и напитките, които се предвижда да бъдат обхванати от данъка, е един от изводите в проучването. Все пак социолозите отчитат, че половината от българите (53%) четат етикетите, а 25% са започнали да обръщат внимание през последния месец в резултат на дебата по темата за данъка. 45 на сто обаче не проверяват съдържанието на храните и напитките, които купуват.
Всеки втори смята, че консумира храни с повишено съдържание на сол и захар. Същевременно 43% не са запознати дали в използваните продукти има и по-високи количества кофеин, таурин и частично хидрогенирани растителни мазнини.
Попитани имат ли достатъчно информация за съдържанието на купуваните храни и напитки, само 10% отговаря утвърдително. 26% казват "не", 49 на сто - "отчасти", а 15% не знаят или не са се интересували.
На фона на слабата запознатост притесненията са големи – 57% от хората се притесняват за въздействието на повишеното съдържание на сол върху здравето им, 56% - за хидрогенерираните растителни мазнини, 55% - за захарта, и 50% - за наличието на кофеин и таурин. Притесненията нарастват още повече, когато става дума за консумираните от децата храни и напитки - опасенията за включените в тях съставки нарастват до 75-81%.
"Между здравните аргументи "за" и икономическите "против" данъка по-убедителни за общественото мнение са първите", посочват социолозите. В резултат подкрепа за предложения от здравния министър Петър Москов данък са заявили 53% от запитаните, а 44 на сто не одобряват въвеждането му.
Данъкът се подкрепя въпреки притесненията, че може да доведе до намаляване на доходите (49%), да се развие сива икономика (43%) и да се закрият работни места в хранително-вкусовата индустрия (38%). Същевременно очакванията на хората са, че чрез данъка ще се повиши информираността за съдържанието на храните (57%) и ще се ограничи използването на съставки с негативен ефект върху здравето (50%).
Подкрепата за въвеждане на данък "вредни храни" е по-голяма както сред хората с по-високо материално положение, така и сред тези с най-ниски доходи, определяни като потенциално най-потърпевши. От "Алфа Рисърч" отбелязват, че именно последните са най-притеснени за съставките и качеството на храните и напитките, които консумират. Затова, когато става въпрос за здравето, особено за това на децата, акцентът е не върху поскъпването на продуктите с рискови съставки, а върху промяна в рецептурите на производителите, която би ограничила рискове за здравето.
