На трудовия пазар има дефицит от около 200-250 хил. души
Разговорите с политиците в парламента, които се проведоха в петък с ръководството на КНСБ и синдикални представители от обществения сектор, доведоха до уверението, че поне 2/3 от нужните 305 млн.
лв. за компенсиране на инфлацията ще бъдат предложени в държавния бюджет. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров в предаването "120 минути” по бТВ. По думите му от срещите с ПП
"Продължаваме промяната”, ГЕРБ, БСП и ДПС става ясно, че средствата, необходими за ръст на заплатите в секторите земеделие, здравеопазване, държавно управление, култура, в БНР, АПИ и МВР, могат да
бъдат осигурени.
Конфедерацията на независимите синдикати в България настоява да се компенсира инфлацията по сектори, като общата сума е 1,1 млрд. лв. В проектобюджета има осигурени 700 млн. лв. за ръст на заплати
за образование, БАН и т.н. Около 300 млн. лева обаче не достигат.
"Ние подкрепяме спазването на ограничението на дефицита в размер на 3%, КНСБ винаги е била за влизане в еврозоната. В приходната част на бюджета има известен буфер. В разходната част има две пера,
от които ние казваме, че могат да бъдат взети необходимите пари. Едното е капиталовите разходи – 8,2 млрд. лева са предвидени в момента за всички министерства, ведомства. Има 5 месеца до края на
годината и този разход няма как да бъде направен ефективно. Вторият източник са средствата за издръжка – предвидени са 9 млрд., което е с 30% повече от 2022 г. при намаляващи цени на горива, ток,
парно. Оттук има възможност около 100 млн. лева да бъдат използвани за заплати”, обясни Димитров.
"74 млрд. лева е разходната част на бюджета. Министърът на финансите ще признае, че тези 305 млн. могат да бъдат намерени допълнително, за да могат тези хора да получат някаква глътка въздух. Те
няма да станат богати”, каза президентът на конфедерацията.
Пламен Димитров уточни, че СРЗ в обществения сектор е с 28 лева по-ниска. Частният сектор средно компенсира инфлацията през последните години, за да се запазят хората най-вече, а в общественият,
поради регулациите и поради бюджетите, не постигна това. При тези около 30% кумулативна инфлация частният сектор е компенсирал на 2-3% отгоре, а общественият е на -9%. Затова хората от него са на
улицата.
"Оставаме в стачна готовност. В понеделник, вторник и сряда с експерти на партиите ще разгледаме конкретно исканията ни, като до края на тази седмица трябва да бъдат внесени като предложения преди
разглеждането на бюджета на второ четене, което ще се случи на 25 юли”, посочи Димитров.
По темата за недостига на работна ръка президентът на КНСБ обясни, че на пазара на труда има както търсене, така и предлагане. В България има повече търсене, отколкото предлагане, затова на пазара
има дефицит от около 200-250 хил. души. Отговорът на въпроса защо това е така е заплащането. Обезщетението за безработица е под 400 лева, което няма как да мотивира хората да живеят на него.
Работниците масово отказват трудови договори заради запори и бързи кредити, и това е епидемия, която се разви в последните 7-8 г., каза още той.
Извън София това е много видимо. "Собствениците на институции за бързи кредити имат общо с хазарта. Тази връзка трябва да бъде изследвана. Правя един апел към финансовия министър и премиера да го
направим най-накрая. Това в момента е бичът на пазара на труда", заяви още Димитров. По думите му проблемът с прозрачността трябва да се реши, кой и по какъв начин дава пари на хората. Има случаи в
големи фирми с по 400 работещи 3/4 от тях са с проблеми с бързи кредити.
