От Гергьовден до средата на май правителството е изтеглило от банковата система около 300 млн. лева и това обяснява започналото преди седмица нарастване на лихвите, по които банките депозират левове помежду си.
Според данните от баланса на управление "Емисионно" за посочения период депозитите на правителството в БНБ са нараснали с 389 млн. лева.
Представител на БНБ обясни, че част от тази сума - над 80 млн. лева, са постъпления от данъци, а останалите правителството най-вероятно е изтеглило от свои текущи депозити в търговските
банки.
Същото потвърдиха и от пресцентъра на финансовото министерство, но без да уточняват числа.
Изсмукването на ликвидност от финансовите институции се случва заради повелята на Международния валутен фонд (МВФ) за ограничаване на кредитирането - мярка, която се възприема като много спорна в
банковите среди.
Изтеглените само през май средства на правителството не се никак малко - те представляват около 5% от ликвидните активи на банките.
Според договореното между финансовото министерство и МВФ при последната мисия на фонда преди месец това е само началото .
По груби изчисления от всички предвидени мерки до края на годината кабинетът ще трябва да извади от банките поне 1 млрд. лева, или над 15% от ликвидните им активи.
Според представители на БНБ, ако всички предвидени мерки за изтегляне на ликвидност бъдат осъществени, те ще са предпоставка за повишаване на лихвите по кредитите с около 0.5 процентни пункта.
Банките най-вероятно ще предпочетат да поемат разлика като загуба за себе си, за да не губят конкурентни предимства. Мнозина банкери обаче обясниха в неофициални разговори, че ще предпочетат да
ограничат търговските кредити, които са по-нискодоходни, а не потребителските и жилищните.
Именно това поставя под въпрос ефективността на налаганите от МВФ и финансовото министерство мерки за ограничаване на ликвидността. Според официалните обяснения целта на "затягането" е да се
ограничи достъпът на населението до свободни средства, за да се намалят покупките на вносни стоки, а оттам да се свие дефицитът по текущата сметка на платежния баланс, от който МВФ силно се
притеснява.
Мнозина икономисти продължават да са на мнение, че тези тревоги са силно преувеличени и въпреки че дефицитът по текущата сметка наистина достигна 9% от БВП, връзката му с кредитната експанзия не е
доказана.
Критиците на приетата от финансовия министър Милен Велчев шокова политика твърдят именно, че ще се стигне до ограничаване на търговското и инвестиционното кредитиране и съответно на ръста на
икономиката.
В същото време няма гаранция, че суровите мерки ще изпълнят обявената цел, а именно да регулират текущата сметка.
Ключов момент от договореното между Велчев и фонда (без да е обявено официално) е, че България ще започне предсрочно да погасява част от задълженията си към МВФ и евентуално други външни дългове.
Остава неясно обаче какво е наложило подобно решение, след като дългът, съотнесен към БВП, е приемлив съгласно европейските стандарти.
В меморандума се споменава, че стратегията на правителството е да заменя външната задлъжнялост с вътрешна и по този начин допълнително да се абсорбира банкова ликвидност. Икономисти, запознати с
предварителния текст на споразумението, обаче коментираха, че ако правителството го подпише в този вид, ще направи политически избор да предплаща външен дълг за сметка на растежа на
икономиката.
При преговорите с фонда скептични са били и представителите на БНБ, благодарение на които са уговорени малко по-меки рестрикции от първоначално предложените.
В резултат от изтеглянето на средства от банковата система пасивите (и съответно активите) на "Емисионно", което е валутният резерв на страната, вече почти са достигнали рекордните 11 млрд.
лева.
Изваждането на средства от банките вече предизвиква повишено търсене на левов ресурс помежду им.
Вследствие на това през миналата и в началото на тази седмица лихвите по междубанковите депозити се повишиха, като за първи път от доста време кризата за левове не се отразява само на т.нар.
овърнайт лихви, а и на тези по депозити с по-голяма срочност. Овърнайт междубанковите лихви се повишиха от обичайните си 1-2% на годишна база до 4-5%. Такива бяха и нивата по едноседмичните и
едномесечните депозити.
Дилъри са на мнение, че вече много рядко ще има овърнайт лихви на нива под един процент годишно.
----------
Мерки за намаляване на ликвидността в банковата система според меморандума с МВФ:
- До края на юни правителството ще върне в БНБ депозитите от 185 млн. лв., които преди година бяха предоставени за управление в няколко търговски банки. Финансовите институции вече са получили
предупреждение от министерството да подготвят тези средства в наличност.
- От 1 юли в базата, върху която се изчисляват минималните задължителни резерви (МЗР) на банките, ще бъдат включени и депозитите със срок над 2 години, както и репо-сделките, но без подчинения
срочен дълг и хибридните инструменти.
Първоначално за тях ще се внасят 4% резерви, като по този начин от системата ще се изтегли ликвидност за около 35 млн. лева. Ако мярката не даде очакваните резултати, този процент ще се удвои до 8
на сто.
- От края на септември банките ще трябва да довнесат като част от задължителните резерви и половината от размера на касовата си наличност. В момента 100% от кеша, който по последни данни е около
270 млн. лева, е извън обхвата на резервите. Ако обаче тези мерки също не дадат резултат, банките ще трябва да довнесат и останалите 50 на сто от кеша си. Това би станало през декември след
допълнителни консултации с фонда.
- До края на септември средствата от Националния фонд (това са предприсъединителните пари плюс сметките на данъчните) ще бъдат прехвърлени в централната банка.
- До края на годината около 50 млн. лв. на Фонда за гарантиране влоговете в банките също ще бъдат прехвърлени по сметки в БНБ.
