Според агентите на тогавашното застрахователно дружество “България” трусът е сринал 85% от сградния фонд
Едно апокалиптично земетресение, сполетяло Горна Оряховица и Велико Търново преди век, все още хвърля в ужас хората от епицентъра.
Тези, които се вслушват в наблюденията на сеизмолозите, че разрушителни трусове могат да се повторят в земетръсната зона на 100-годишен интервал, вече ходят по врачки и гадатели. Засега огнището
изглежда заспало, но суеверните не смеят да викат дявола.
В.24 часа припомня: ужасът започва на Черешова задушница - 1 юни 1913 г., за да вземе над 40 жертви и стотици ранени в Горна Оряховица, Велико Търново и Лясковец.
“В съботния ден, около 11,28 ч, под притихналото и смрачено от гъсти облаци небе се чуло злокобно бучене. В течение на 17-20 секунди и след 3 труса Търново се превърнало в развалини. Рухнали къщи,
дюкяни, училища, църкви и други обществени постройки - това вече била новата визитна картичка на старопрестолнината в оня трагичен миг”, разказа специалистката по нова история във Великотърновския
музей Тодорка Недева.
Описанията на преживелите кошмара, чиито разкази тя е събрала, са повече от красноречиви.
“Изведнъж оглушителен трясък, придружен от силен трус, докарва в изумление всеки обитател на място. Диви, несвързани викове и имена на близки се носят всред безпорядъчно бягащата тълпа. Всеки търси
своите, без да е в състояние да ги види, ако и да са до самия него. Трусът е вече престанал, но никакво опомняне. Улиците са пълни с народ, който бяга в суматохата”, цитира спомените Недева.
Черните краски се сгъстяват от разказите на друг очевидец: “...Зад мен също трясък - старите останки на Хисаря заедно с Балдуиновата кула летят със страшен устрем към реката. Отпреде ми градската
баня “Радецки” полусъборена. Жените, които се къпеха, излизат през прозорците и тичат обезумели от ужас, населението бяга към Марино поле и градът опустява.”
Статистика сочи, че в резултат на бедствието всички масивни сгради били силно пропукани, а горните части на стените им, особено подтаванните - разрушени. Историческите църкви “Св. св. Петър и
Павел”, “Св. 40 мъченици”, “Св. Димитър Солунски”, “Успение на пресвета Богородица” се превърнали в развалини.
Турски военнопленници вадят трупове на загиналите ученички под прогимназията в Горна Оряховица.
В различна степен били повредени строените от Кольо Фичето църкви “Св. св. Константин и Елена”, “Св. Никола”, “Св. св.Кирил и Методий”, “Св. Спас”, а катедралният храм “Рождество Богородично” бил
сравнен със земята. Множество административни и жилищни сгради станали необитаеми.
Едни от най-катастрофалните обаче били пораженията в мъжката гимназия “Св. Кирил”. Във времето на Балканските войни тя служела за лазарет. Под рухналото дясно крило в руините останали десетки
войници=
“На един от прозорците на лявото крило висят навързани един с друг пояси, по които са се спускали бягащите в паника ранени войници. Колко и как са се спасили? Не знам! Но из руините още се
чуват гласове на живи заровени”, свидетелства друг анонимен съвременник.
“За трагедията, сполетяла предшествениците ни, говорят и данните в регистъра на актовете за смърт от 1913 г.”, казва Тодорка Недева. Според тях на 1 юни в 11,30 ч умират 20 души, а един издъхва в
14 ч. Броят на ранените и починалите след това не може да се установи.
Епицентърът на земетресението е в Горна Оряховица. То е с магнитуд 7-а степен по Рихтер, но максималната интензивност в епицентъра е 9-а степен, казват изследвали бедствието. Дълбочината на
огнището е 10 км.
Според агентите на тогавашното застрахователно дружество “България” трусът е сринал 85% от сградния фонд. Девическата прогимназия в Горна Оряховица се превръща в ковчег за 16 души.
При срутването на междуетажните плочи намират смъртта си 15 ученички заедно с учителката Марийка Икономова.
Пленени турски войници вадят телата и помагат в разчистването на останките, за да измъкнат още живите затрупани.
79 труса с различен интензитет били регистрирани в периода от 1 до 13 юни в Горна Оряховица и околностите. Не стига това, ами 10 дни по-късно трагедията е подсилена от торнадо, което досъбаря
покривите и стените на полуразрушените къщи, свидетелстват историците. Силата на торнадото е толкова голяма, че на гара Горна Оряховица бурята преобръща 45-тонни вагони.
Известията за унищожителното земетресение пристигат в София и предизвикват съчувствие сред царското семейство. Царица Елеонора разпорежда да се подготви специален влак, с който отпътува за района
на катастрофата.
В него са натоварени медицински консумативи, голямо количество дрехи и одеяла, хляб и продукти. На 3 юни, придружена от князете Борис и Кирил, тя пристига в Горна Оряховица.
Води със себе си четирима софийски лекари. Самата тя превързва ранени, обикаля разрушения град и утешава бедстващите. На другия ден царицата посещава Търново и други засегнати селища. По нейна
инициатива милосърдни сестри организират помощни комитети за осигуряване на храна и палатки. Тя дарява 10 000 лв. лични средства в помощ на най-засегнатите от земетресението.
“Животът в столицата на Асеневци се превърнал в истински кошмар, но след първоначалния ужас и паника градът започнал да организира новия си начин на живот. До Градската градина била построена
дъсчена барака, в която се настанило общинското управление.
То подготвило документи за регулиране на временния живот на града. Били направени списъци на пострадалите по различни категории, издавали се уверения за безплатно пътуване по железниците. За да се
облекчи страданието на населението, а и за да се спаси от гладна смърт, местната власт доставяла хляб главно от Русе, Плевен и Шумен. Той се раздавал публично по предварително изготвен списък”,
разказа Тодорка Недева.
Писмата и телеграмите се връчвали на определени сборни пунктове, на които раздавачът извиквал името на всеки получател. Самата телеграфо-пощенска станция била в бюфета на Градската градина. На
Марино поле пък били построени бараки, в които се настанили 793 души, останали без подслон.
Освен общинския съвет под председателството на митрополит Антим в града действал и Общограждански комитет за подпомагане на пострадалите. Те били подпомогнати от Комитета за издържане на
Търновската болница в София, Централната европейска консистория, женското дружество “Майчина любов”-Кюстендил, частни лица, сред които живеещият във Виена Евстати Паница.
Местните свещеници извършвали ежедневни служби в землянка, направена в средата на Марино поле.
“Въпреки преживения ужас и нанесените щети, възлизащи на 12 316 000 лв., търновци намират сили и воля да възстановят Асеневата столица, разрушена до 80% през юни 1913 г.”, казва Недева.
100 г. след едно от най-големите сеизмични бедствия в България пред сградата на Художествения факултет е подредена изложба “Ужасите на едно страшно землетресение”. Тя е подготвена от отдел “Нова и
най-нова история” при Регионален исторически музей и включва 61 снимки от фондовете.
