Решението влиза в сила от 1 март 2019 година
Министерският съвет определи Карина Караиванова за представител на Република България в Съвета на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие. Решението влиза в сила от 1 март 2019 година. Към момента представител на Република България в Съвета на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие е Калин Митрев.
Карина Караиванова има богат професионален опит в работата с международните финансови институции, в частност с Европейската банка за възстановяване и развитие и ще представлява ефективно интересите на Република България, се казва в парвителственото решение.
В момента Караиванова е председател на Комисията за финансов надзор. Тя беше избрана на този пост на 28 юли 2016 г. с 6-годишен мандат.
Притежава магистърска степен по Финанси и банково дело и бакалавърска степен по Икономика от Стопански факултет на СУ "Св. Климент Охридски”. Притежава сертификат от Международната програма по финанси и банково дело "Управление на риска” към Националния Институт по Банков Мениджмънт – Пуне, Индия. Притежава сертификат за придобити одитни умения от Института по Публична Администрация – Дъблин, Ирландия. Притежава сертификат по Икономически политики от Министерството на финансите – Токио, Япония.
От декември 2012 г. до февруари 2013 г., както и от ноември 2014 г. до юли 2016 г. е заместник-министър на финансите. Председател на надзорния съвет на "Фонд мениджър на финансови инструменти в
България” ЕАД. Член на борда на директорите на Европейския инвестиционен фонд и Европейската инвестиционна банка. Член на борда на управителите на Черноморска банка за търговия и развитие,
Международна инвестиционна банка и Алтернативен управител за България на МВФ.
От август 2010 г. до ноември 2014 г. е директор на дирекция "Национален фонд” в Министерство на финансите, национален ръководител на предприсъединителните фондове на ЕС и ръководител на
сертифициращия орган за оперативните програми, финансирани от структурните и кохезионния фондове на ЕС.
От ноември 2006 г. до август 2010 г. е началник-отдел "Контрол и сертификация по програма САПАРД и Европейския фонд за регионално развитие” в Министерство на финансите.
От август 2003 г. до ноември 2006 г. заема позицията началник-отдел "Акредитация и оценка” в дирекция "Национален фонд” в Министерство на финансите.
От февруари 2003 г. до юли 2003 г. е експерт по разширената децентрализация в дирекция "Национален фонд” в Министерство на финансите.
От април 2001 до февруари 2002 г. е счетоводител по "Проект за развитие на районите с минна и стоманодобивна промишленост” на програма ФАР към Министерство на труда и социалната политика.
В нарочно изявление до медиите Караиванова посочи, че приема с благодарност номинацията. "Последните 2 години бяха ключови в усъвършенстването на дейността на КФН съобразно новите изисквания на
европейските институции. В този период беше свършена огромна по обем и с високо качество работа по модернизирането и реформирането на секторите, за които отговаря регулаторът. Успешно се
справихме с промените в европейската регулаторна рамка, като подпомогнахме бизнеса бързо да се адаптира към изискванията на MIFIDII", подчертава Караиванова. Основна реформа претърпя и самата
комисия с промените в Закона за комисията за финансов надзор, които въведоха нов модел за финансиране и дадоха финансови стимули за висококвалифицирани експертни кадри да се присъединят към екипа
на КФН. С тези поправки бяха разширени и правомощията на заместник-председателите, което увеличи възможностите за ефикасен и целенасочен контрол в съответните сектори. Намали се и административната
тежест върху бизнеса, се казва още в изявлението. Караиванова изброява и постигнатотж нормативно обновяване на всички сектори, за които отговаря КФН:
-в областта на капиталовите пазари бяха одобрени значими промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа и Закона за предлагане на финансови инструменти. С новите възможности за първи път
чрез съдебно решение КФН успя да спре достъпа до 40 интернет платформи, които предлагаха инвестиционни услуги, без да имат необходимото разрешение;
-в областта на допълнителното пенсионно осигуряване беше усъвършенстван Кодекса за социално осигуряване, като беше прецизирана дефиницията за инвестиции в свързани лица;
-беше приет нов Кодекс за застраховането.
Успешно приключи прегледът на балансите на застрахователите и стрес тестовете на сектора, както и прегледа на активите на пенсионните фондове.
"Искам да уверя бизнеса и обществото, че до евентуалното ми преминаване на новата позиция в ЕБВР ще продължа да изпълнявам задълженията си като председател на КФН. Предстои промяна във философията
на надзора у нас и възприемането на риск-базиран надзор. До края на месец март 2019 година трябва да сме готови с платформата за тази значима трансформация, а до края на февруари с методология за
оценка на риска на пазара. Трябва да подготвим условията за употребата на стрес тестовете като обичаен инструмент в нашата дейност. Предизвикателство за целия екип на комисията е получаването на
добра оценка за небанковия финансов сектор, с която да изпълним ангажиментите си относно включването в механизма ERM2. Тези задачи трябва да изпълним до средата на следващата година.
Заявявам, че ще продължа да изпълнявам принципно и енергично задълженията си като председател на КФН до окончателното решение по издигнатата кандидатура."
Европейската банка за възстановяване и развитие е един от най-големите инвеститори в България, с която страната ни поддържа дългогодишни отношения на ползотворно сътрудничество. От началото на
дейността си у нас, от 1993 г. до 31.10.2018 г., ЕБВР е предоставила инвестиции в размер на 3.847 млрд. евро за финансиране на 249 проекта в различни сектори на икономиката на страната.
Инвестициите в частния сектор представляват 56 % от актуалния портфейл на банката в България.
ЕБВР е създадена през 1991 г. с цел да допринесе за икономическия прогрес и да подпомогне прехода към пазарно ориентирани икономики на страните от Централна и Източна Европа, приели да съблюдават
принципите на плуралистичната демокрация. Акционери в нея са 67 държави и 2 междудържавни институции - Европейският съюз и Европейската инвестиционна банка. Акционерният капитал на ЕБВР е 30 млрд.
евро. Република България участва в капитала на ЕБВР с 237,11 млн. евро.
