При стартирането на помощта за Гърция през май 2010 г. от Тройката – ЕС, ЕЦБ и МВФ, поискаха мерки за съкращаване на разходите в размер на около 41 млрд. евро, или 18% от БВП на страната
Гръцкият политически елит се опитва да защити, доколкото е възможно, публичния сектор от така необходимите съкращения на разходите. Частният сектор пък се опитва да запази привилегиите си, докато международните кредитори засилват натиска за допълнителни икономии.
В същото време обаче много икономисти и анализатори предупреждават, че прекалените мерки за икономии могат да имат „разрушителен” ефект, пише в анализ на гръцкото издание „Катимерини”.
При стартирането на помощта за Гърция през май 2010 г. от Тройката – ЕС, ЕЦБ и МВФ, поискаха мерки за съкращаване на разходите в размер на около 41 млрд. евро, или 18% от БВП на страната.
Икономии за 28 млрд. евро трябваше да се предприемат през първите две години, а останалите да се направят в периода 2012 – 2014 г., припомня вестникът.
След като стана ясно обаче, че дефицитът ще е по-голям от предвидения за 2011 г. кредиторите поискаха допълнителни антикризисни мерки, които повишиха размера на икономиите до 36 млрд. за първите две години от спасителния план, или с 8 млрд. евро повече.
Допълнителните мерки намалиха дупката в бюджета, но въпреки това първоначално заложените фискални цели не бяха постигнати.
Гръцкото правителство отдаде това на задълбочаващата се рецесия, докато кредиторите обвиниха нежеланието и/или неспособността на управляващите да се справят със ситуацията.
В случая и двете страни са прави. Още повече, че неспособността и/или нежеланието за структурни реформи подкопава доверието към страната и намалява шансовете за възстановяване на икономиката, пише още гръцкото издание.
Появиха се и все повече прогнози за излизане на Гърция от еврозоната, което се отрази на инвестициите в страната.
И все пак не може да се пренебрегне, че размерът на съкращенията, поискани от Тройката, се вдигнаха от 41 млрд. през 2010 г. на 65 млрд. евро през 2012 г.
По всички стандарти икономии в размер на 30% от БВП на страната са безпрецедентни. Това донякъде обяснява и нежеланието за реформи, добавя изданието.
Разбира се, смешно ще е Гърция да се откаже сега, когато й остава съкращаване на разходи за около 16 млрд. евро в следващите две години. И все пак шансовете за допълнително свиване на икономиката вследствие на новите мерки нарасват.
В крайна сметка, някои смятат, че на Гърция трябва да се даде още време, за да изпълни поетите ангажименти. Но няма гаранция, че това ще е достатъчно, ако размерът на икономиите не се понижи или не се вземат мерки за намаляване на дълга, паралелно с провеждането на структурните реформи.
