Въпреки заявките на правителството за запазване на данъчно-осигурителната тежест, финансовото министерство предлага сериозно увеличение на данъците и осигуровките върху гражданските договори от 2024 г.
Увеличението е предвидено в лаконична поправка в два закона – за данъците върху доходите на физическите лица и в Кодекса за социално осигуряване, пише econ.bg. С едната промяна голяма част от
хората с извънтрудови доходи ще изгубят правото да намаляват годишната си данъчна основа с 25% признати разходи за дейността си. С другия текст същите извънтрудови доходи ще се приравнят към
осигуряването за трудовите, т.е. ще се покриват всички осигурителни рискове, а не както досега само инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
Двете големи новости се прокарват през добавка в дефиницията за трудови правоотношения. Според сега действащия текст в закона за данъците върху доходите на физическите лица, трудови правоотношения
са правоотношенията с работници и служители по Кодекса на труда, на държавните служители, военните, органите на съдебната власт. Сега към правоотношенията по Кодекса на труда се добавят и
"правоотношения, които по своя характер представляват наемане на работна сила, без да е сключен трудов договор". Аналогична е промяната в КСО, където същото допълнение се добавя при изброяването на
категориите осигурени лица за всички рискове.
"Предлага се разширяване на обхвата на определението "трудови правоотношения", като към тях се причислят и правоотношения, които по своя характер представляват наемане на работна сила, без да е
сключен трудов договор", обясняват авторите на предлаганите промени.
Предложението е във връзка с "прикриването" на трудови правоотношения под формата на граждански договори, с които се укрива действителният размер на облагаемия и осигурителния доход, като внесените
в бюджета данък и осигурителни вноски са в по-нисък размер. В практиката много често така се прикриват правоотношения, които имат всички характеристики на трудовите. По този начин се ползват
нормативно признати разходи при формирането на облагаемия доход, а също се внасят задължителни осигурителни вноски в по-нисък размер, пише в мотивите за промените.
В тях е посочено още, че сега съдебната практика не допуска НАП да квалифицира един договор като трудов, дори да са налице всички характеристики за това, което води до отмяна на актове. От тази
бележка излиза, че промените ще отворят пътя НАП да преценява едно правоотношение като трудово, дори страните по него - възложител и изпълнител, да са решили друго.
