Документът е изготвен от Министерството на финансите и от петък е публикуван за обществено обсъждане на страницата на ведомството
Да се съкрати срокът, в който банка може да бъде държана под специален надзор от шест на един месец, възможност за ранно задействане на институциите, преди да са настъпили ликвидни проблеми - това са част от предложенията, заложени в проектозакон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Документът е изготвен от Министерството на финансите и от петък е публикуван за обществено обсъждане на страницата на ведомството.
В него се предвижда и да бъдат създадени нови фондове и схеми за финансирането им, за да е наличен ресурсът за незабавно действие в случай на криза с банка или инвестиционен посредник. Така България уеднаквява практиките си с тези в целия Европейски съюз като целта е да се сведе до минимум възможността компаниите им да бъдат спасявани с пари на данъкоплатците.
България вече прие правилата, по които ще допуска централизиран европейски банков надзор, и изравни размера на гарантираните суми. Сега се пристъпва и към регламентиране на правилата и отговорностите в процесите по преструктуриране и оздравяване, което беше очаквано от участниците на финансовите пазари.
Проектът предвижда още акционери и кредитори на институция, изпаднала в криза, да споделят загубите, а държавата да бъде помощник "от последна инстанция" в такава ситуация. Така, ако банката или посредникът са в икономическа група, то не само акционерите и кредиторите им, но и свързаните с тях компании ще трябва да оказват подкрепа.
Банките ще са длъжни да имат план за преструктуриране, който да актуализират веднъж годишно и да подлежи на одобрение от надзорния орган. При изготвянето на този план освен подробна информация за акционерите и юридическите лица в групата ще се предоставя схема за критичните операции в институцията, всичките й задължения, в това число необезпечените и подчинените.
БНБ ще се занимава с преструктурирането на банки, а Комисията за финансов надзор (КФН) - с инвестиционните посредници. Решенията на БНБ ще се вземат на управителен съвет, тоест отговорността ще е колективна, а не персонална. Регулаторите са длъжни да отчитат потенциалното въздействие, което решенията им биха оказали, върху всички държави - членки на общността.
Институциите ще могат да се намесват превантивно, когато банка или инвестиционен посредник нарушат или са близо до нарушаването на капиталовите изисквания или тези за ликвидност. Тогава БНБ или КФН ще имат право да назначат временен управител в рисковото дружество, предвижда още проектът.
Процедурата по преструктуриране се разглежда като алтернатива на производство по несъстоятелност.
Финансирането на преструктуриране ще се извършва чрез специално създадени фондове. Новият фонд за преструктуриране на банките ще се управлява от управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. В случай на нужда ще се създава и аналогичен фонд за преструктуриране на инвестиционните посредници. Средствата в тях ще се използват с решение на регулаторите.
Фондът за преструктуриране на банките ще се пълни с вноски от банките и постъпленията в него трябва да достигнат до 2% от размера на гарантираните депозити в тях. Това целево ниво няма да бъде постигнато изведнъж, а в срок до 10 години.
В случай че разписаните мерки не постигнат целта за предотвратяване на системна криза, проектозаконът предвижда ред, по който може да бъде оказана държавна подкрепа. Тя ще идва по линия на два допълнителни инструмента - за държавна капиталова подкрепа и за финансова стабилизация. Те ще се прилагат с решение на Министерския съвет.
