Ползите от биоенергията за смекчаване на климатичните промени ще са много спорни в близко бъдеще, при условие че не се въведат нови предпазни мерки в политиката за възобновими енергийни източници
Ползите от биоенергията за смекчаване на климатичните промени ще са много спорни в близко бъдеще, при условие че не се въведат нови предпазни мерки в политиката за възобновими енергийни източници. Ако не се ограничи използването на дървесна биомаса за енергия, бъдещите парникови емисии в резултат на изсичането на горите ще бъдат същите като спестените годишни емисии на ЕС между 2005 и 2012 г. С настоящите предпоставки използването на дървесна биомаса ще помогне за намаляване на емисиите след не по-малко от 100 години.
Това сочат прогнозите на две нови проучвания по поръчка на Европейското бюро за околна среда Birdlife – Европа, и Transport & Environment.
Изследвания показват още, че някои биогорива всъщност може да имат по-голям въглероден отпечатък от традиционните горива. Това се случва, когато в сметката влезе и въздействието на т.нар. индиректна промяна в земеползването. То включва изсичане на гори за промяна на предназначението на земята с цел засаждане на "енергийни култури".
В същото време основно заключение в докладите е, че обемът дървесина и количеството земя, предвидена за отглеждане на т.нар. енергийни култури, налични на територията на Европейския съюз, в близко бъдеще няма да са достатъчни, за да отговорят на търсенето на биомаса за производството на енергия в Европа.
Планираното търсене на дървесна биомаса има вероятност да надмине обема, който може да бъде добит по устойчив начин от европейските гори, сочи първото изследване на Международния институт за стратегии за устойчивост (IINAS), Европейския институт за горите и Joanneum Research.
Така действащите политики ще доведат до значителен натиск върху Европейските и световни гори,
ако не започнат пълноценно да се оползотворяват дървесните отпадъци от добива и промишлеността в горското и селското стопанство – нещо, което е малко вероятно да се случи без допълнителни стимули, е един от изводите в доклада.
Другото проучване - на Института за европейска политика в областта на околната среда (IEEP), прави констатацията, че размерът на земята за отглеждане на "енергийни култури" – при положение че не се пренасочва производството на храна и не се разрушават ценни местообитания, е едва 1,3 милиона хектара. В същото време Европейската комисия предвижда към 2030 г. да има търсене на "енергийни култури", които биха изисквали пет пъти повече площ.
Според доклада размерът на земята, която може да бъде безопасно "заделена" за осигуряване на биогорива за транспортния сектор, може да задоволи едва 1% процент от прогнозираните нужди.
