Първи сме в ЕС по дял на частните разходи за здраве – близо 47%

Разходите за здравеопазване на глава от населението у нас са четвъртите най-ниски в ЕС - 1311 евро

Европейската комисия (ЕК) излезе с остър доклад за развитието на здравната система у нас. Преди броени дни комисията публикува доклади, в които се представят профилите на здравните системи в 30 държави, като са отбелязани някои от най-значимите тенденции в трансформацията на системите на здравеопазването им. За България изводите, които са направени, не са от най-добрите. Макар размерът им да се е удвоил от 2005 г. насам, разходите за здравеопазване на глава от населението у нас в размер на 1311 EUR са четвъртите най-ниски в ЕС през 2017 г. Това представлява 8,1 % от БВП, което е под средната стойност за ЕС от 9,8 %.
На публичното финансиране се падат 52,1 % от общите разходи за здравеопазване през 2017 г., което е второто най-ниско равнище в ЕС след Кипър. Това е и най-ниското равнище, отчетено за България, след въвеждането на социалното здравно осигуряване през 1998 г. Лицата и работодателите внасят вноските за социално здравно осигуряване, а държавата покрива вноските за децата, пенсионерите, бедните и други чрез данъчни приходи. Други данъчни приходи се разпределят чрез годишните бюджети към Министерството на здравеопазването и общините.
Директните плащания от потребителите през 2017 г. са най-високите в ЕС (46,6 % в сравнение с 15,8 % като средна стойност). Основните фактори, способстващи за директните плащания, са плащанията за услуги, които не са обхванати от пакета от здравни дейности на НЗОК (включително повечето дентални услуги и дългосрочните грижи), както и доплащането за редица услуги и лекарствени продукти, които се отпускат с лекарско предписание. Неофициалните плащания се оценяват като значителен дял от всички директни плащания от пациентите за здравеопазване и допринасят за натиска върху разходите на домакинствата.
От друга страна, на доброволното здравно осигуряване се падат едва 0,5 % от текущите разходи за здравеопазване през 2017 г. , сочи докладът.
Макар че средната продължителност на живота в България се е увеличила от 71,6 години през 2000 г. на 74,8 години през 2017 г., тя е най-ниската в ЕС. Въпреки че Латвия, Естония и Румъния са регистрирали по-кратка средна продължителност на живота през 2000 г., увеличението в тези държави изпреварва това в България.
Сърдечно-съдовите заболявания са водещата причина за смърт в България. На болестите на органите на кръвообръщението се дължат най-висок брой умирания в България с над 1100 на 100 000 души за 2016 г. (около три пъти повече от средната стойност за ЕС, която е 360 на 100 000). На инсулти се дължат 300 от тях (в сравнение с 80 средно за ЕС). Всъщност инсултът е бил причина за около една пета от всички смъртни случаи.
Само една публична здравноосигурителна институция и нейните поделения закупуват услуги. България има задължително социално здравно осигуряване, като доброволното здравно осигуряване играе малка роля. В рамките на социалното здравно осигуряване Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и нейните регионални поделения са единствените купувачи на здравни услуги. През юли 2019 г. Министерството на здравеопазването предложи реформа на социалното здравно осигуряване, за да се даде възможност на частни здравноосигурителни фондове да се конкурират с НЗОК при предлагането на обществения пакет от здравни дейности, но тази промяна все още е в ранен етап на обсъждане. Последните няколко години са белязани от предизвикателства пред осъществяването на здравната политика и увеличаващо се влияние на националните съдилища в тази област.
Един на всеки седем българи е здравно неосигурен. Последните оценки на Министерството на финансите сочат, че през 2017 г. общо 719 000 души (10,2 % от населението) са здравно неосигурени, въпреки че според НЗОК делът на гражданите, които не са обхванати от социалното здравно осигуряване, вероятно е около 14%. Заедно с високите равнища на директни плащания от пациентите, големият брой неосигурени лица създава сериозни проблеми с достъпа до здравни услуги.
По-голямата част от разходите за здравеопазване са за лекарствени продукти и болнична помощ. През 2017 г. на лекарствените продукти и медицинските изделия, заедно с болничната помощ, се падат три четвърти от текущите разходи на България за здравеопазване. Измерени като дял от общите разходи, разходите на България за лекарствени продукти са най-високите в ЕС (над 40 %), въпреки че в абсолютно изражение (567 евро на човек) са едва малко по-високи от средните за ЕС (522 евро). На болничната помощ се падат 34 % от разходите за здравеопазване, което отразява значението на болничния сектор в България. От 2010 г. насам разходите за амбулаторна (или извънболнична) помощ са се увеличили значително, но през 2017 г. са възлизали едва на 234 евро на глава от населението. В абсолютно изражение България изразходва приблизително 34 евро на човек за здравна профилактика, в сравнение със средната стойност за ЕС от 89 евро — което се равнява на 2,6 % от разходите за здравеопазване.
Малко ресурси са предназначени за дългосрочни грижи. Услугите по предоставяне на дългосрочни грижи не са включени в пакета от здравни дейности. Докато за много възрастни хора се грижат неформално членовете на техните семейства, нуждаещите се от медико-социални грижи в специализирани институции могат да ползват или малкото на брой легла за дългосрочни грижи в болничната помощ или резидентни центрове за социални грижи, финансирани от общинските бюджети. Тъй като българското население застарява по-бързо, отколкото това на много други държави-членки на ЕС, достъпните дългосрочни грижи на приемлива цена ще се превърнат в ключово предизвикателство. Националната стратегия за дългосрочна грижа (2014 г.) и придружаващият я план за действие (изготвен през 2018 г.) все още не са оказали съществено въздействие.
Броят на медицинските сестри и общопрактикуващите лекари в България е малък. В България броят на лекарите е относително голям, като се доближава до равнището в Германия, но осигуреността с медицински сестри е втората най-ниска в ЕС след Гърция. През 2016 г. едва 15,5 % от лекарите са общопрактикуващи (ОПЛ), което е много под средното равнище за ЕС от 27,3 %. Това се дължи отчасти на късното въвеждане на обучение на специалисти по обща медицина и на факта, че тази специалност е по-малко привлекателна. Бързото застаряване на работещите като ОПЛ също допринася за малкия им брой. Броят на акушерките, лекарите по дентална медицина и фармацевтите е голям спрямо средното равнище в ЕС. Съществуват обаче изразени регионални различия в разпределението на всички медицински специалисти, което създава постоянни предизвикателства по отношение на достъпа.
Системата на здравеопазване е в голяма степен ориентирана към болничната помощ. Понякога пациентите заобикалят първичната медицинска помощ.
Данните сочат, че ефикасността на здравните услуги в България е ниска и подобряването на качеството на грижите е бавно. Освен това много високите равнища на хоспитализации в България отчасти се дължат на слабото развитие на профилактични здравни услуги и на първичната медицинска помощ. Усилията за заменяне на ориентирания към болничната помощ модел на предоставяне на здравните услуги често биват отлагани.
Липсата на покритие със социалното здравно осигуряване създава сериозна бариера пред достъпа за значителна част от населението (10%-14%). Неосигурените лица трябва да плащат директно за медицински услуги, освен ако не посетят център за спешна помощ в животозастрашаваща ситуация. Това засяга по различен начин дългосрочно безработните лица, ромското население и живеещите в неблагоприятни региони.
Опит за разделяне на пакета от здравни дейности беше отхвърлен от Конституционния съд. През 2015 г. опит за реорганизиране на пакета от здравни дейности на основна и допълнителна част беше отхвърлен от Конституционния съд на основание, че накърнява правата на гражданите на равен достъп до здравеопазване. Пакетът от здравни дейности понастоящем включва първична и специализирана извънболнична медицинска и дентална помощ; лабораторни услуги; болнична диагностика и лечение, както и високо специализирани медицински услуги. Спешната медицинска помощ, психиатричната помощ, бъбречната диализа, ин витро оплождането, трансплантацията на органи и лечението на деца в чужбина се покриват от държавния бюджет или други целеви фондове. Най-важната категория изключени услуги са дългосрочните грижи, а денталната помощ е ограничена. Освен това има позитивен списък с лекарствени продукти и медицински изделия, които се реимбурсират от НЗОК. Финансовата достъпност продължава да се влошава, особено по отношение на лекарствените продукти При стойност от 46,6 % България отчита най-висок дял на директните плащания от пациенти в ЕС през 2017 г., почти три пъти по-висок от средния за ЕС.
Лекарствените продукти и медицинските изделия формират голяма част от директните плащания от пациентите, следвани от извънболничната и болничната помощ. Като цяло директните плащания от пациентите за медицинска помощ, с изключение на дългосрочните грижи, представляват 6,3 % от крайното потребление на домакинствата в България, което е най-големият дял сред държавите от ЕС през 2017 г.
Въпреки че около 10% от българите се осигуряват и в доброволни здравноосигурителни схеми, за да намалят директните плащания, доброволното здравно осигуряване играе само незначителна роля сред уязвимите групи.