Според работодателите сред застрашените сектори от по-високата минимална заплата е и производство на хляб, сладкарски и тестени изделия
Повишаването на минималната работна заплата да се отложи за 15 икономически дейности. Това е предложението на АИКБ в становище, което ще бъде предоставено на вицепремиера Марияна Николова,
министъра на труда и социалната политика Бисер Петков и на секретаря на НСТС Васка Шушнева. Становището си АИКБ ще предостави и на социалните партньори преди предстоящия Съвет по тристранно
сътрудничество, пише в. Монитор.
В становището, се предлага в текста на постановлението на МС за определяне на новия размер на минималната работна заплата да се запише новият размер на минималната месечна работна заплата влиза да
влезе в сила от 1 януари 2020 г., а не от следващата година..
Предложението е за дейностите: отглеждане на други животни - пчеларство; добив на глина и каолин; производство на хляб, сладкарски и тестени изделия. производство на други хранителни продукти;
производство на облекло; обработване на кожи; производство на обувки и други кожени изделия; производство на дървен материал, на изделия от дърво и корк, производство на мебели; и за секторите
Хотели; Ресторанти; Туристически агенции и оператори; други дейности, свързани с туризма; пътнически сухопътен транспорт; товарен автомобилен транспорт и услуги по преместване; дейности по охрана и
разследване; медико - социални грижи с настаняване; социална работа без настаняване; ремонт на компютри, на лични и домакински стоки; други персонални услуги.
В редица от тях, ниският среден осигурителен доход се дължи на крайно неблагоприятна международна конюнктура, за която работодателите в България нямат никаква вина. В други, като частния
охранителен сектор, доходите буквално са "смачкани" от порочната система на обществени поръчки по единствен критерий - най-ниска цена, уточняват от работодателската организация.
