Заради административна намеса по отношение на минималните осигурителни прагове, сложена на масата чрез проекта за Закон за бюджета на държавното обеществено осигуряване (ЗБДОО), БСК, БТПП и АИКБ поискаха държавата повече да не може да се меси по въпроса
Гневът на работодателите беше предизвикан от следния текст в ЗБДОО: "Минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и групи професии нарастват средно с 8,6% за 2016 г. в сравнение с 2015 г., с ефект върху приходите от около 80 млн. лв. увеличение. За 2016 г. са договорени минималните осигурителни доходи за 48 икономически дейности със средно увеличение спрямо 2015 г. от 7,5 на сто. За останалите 37 икономически дейности, при които не са постигнати споразумения, е приложено административно увеличение на минималните осигурителни доходи със 7,5 на сто. Най-ниският минимален осигурителен доход е равен на 420 лв., което е и очакваният размер на минималната работна заплата от началото на 2016 г." Работодателите считат, че държавата не се е съобразила с постигнатите договорки със синдикатите в определени области и е изравнила всичко чрез въвеждане на праг от 420 лева, отговарящ на прогнозния размер на минималната работна заплата за догодина.
За останалите 37 икономически дейности, в които не са постигнати споразумения, е предложено административно увеличение от 7,5%.
Административният среден ръст на МОД не съответства на динамиката на производителността на труда (при очакван ръст за 2015-2016 г. до 1%, според пролетната макроикономическа прогноза на ЕК), добавената стойност, БВП, заетостта, както и на очаквания ръст на потребителските и производствените цени, се казва още в становището на Асоциацията на организациите на българските работодатели.
Именно тази административна намеса не се харесва на АОБР, заради което трите работодателски организации искат Законът за бюджета на държавното обеществено осигуряване да не може да определя минималните осигурителни доходи в основните икономически дейности и квалификационн и групи професии.
Организациите, членуващи в АОБР, многократно са заявявали, че този подход, прилаган от 2003 г., включително и след отключване на глобалната икономическа криза от 2008 г., ограничава заетостта в региони, сектори, предприятия и групи в неравностойно положение на пазара на труда, с нискоквалифицирана и ниско платена заетост. Тази аргументация е представяна многократно и в препоръки на ЕК, Световната банка и МВФ, както и в проучвания, възложени от МТСП и Министерството на финансите.
