Инфлацията в страните от валутния съюз достига през септември до 9,9 процента на годишна база, най-високото отчитано равнище
Икономическата активност в еврозоната понася пореден удар през октомври, тъй като спадът й е най-значителен от април 2013 г. насам, с изключение на месеците на стриктни ограничения по време на
пандемията от КОВИД-19, информира БГНЕС, позовавайки се на Си Ен Би Си. Активността в частния сектор в еврозоната намалява за четвърти пореден месец през октомври, засилвайки очакванията, че
икономиките на страните от валутния съюз се насочват към рецесия, отбелязва Блумбърг.
Предварителният общ индекс на мениджърите по доставките в еврозоната Пи Ем Ай (РMI) на международната рейтингова агенция "Стандард енд Пуърс глоубъл" (S&P Global) през октомври спада до 47,1
пункта спрямо 48,1 пункта през септември.
За пореден месец индексът остава под нивото от 50 пункта, което е сигнал за непрекъснато свиване на икономиката. Това е най-слабият му резултат от април 2013 г., като изключим периодите на
икономически шок, предизвикани от пандемията от новия коронавирус.
Фирмите са под натиск поради високата инфлация, най-вече поради повишаващите се цени на енергийните продукти и растящите заплати. Най-сериозен е спадът в промишлеността, но и секторът на услугите
се свива, за трети пореден месец, отбелязва Си Ен Би Си.
Икономическият спад през октомври се задълбочава в Германия, най-голямата икономика в еврозоната, а и в цяла Европа, информира Ройтерс. Предварителният общ индекс на мениджърите по доставките в
Германия, Пи Ем Ай (РMI) на "Стандард енд Пуърс глоубъл", през октомври спада до 44,1 пункта спрямо 45,7 пункта през септември. Това е най-ниското му равнище от май 2020 г., когато в страната бяха
в сила стриктни мерки за ограничаване на разпространението на коронавируса.
"Икономиката на еврозоната изглежда, че ще се свие през четвъртото тримесечие предвид увеличаващия се спад на продукцията и ограничаването на търсенето, което наблюдаваме през октомври. Тази
ситуация допълва спекулациите, че рецесията изглежда все по-неизбежна", коментира главният икономист на "Стандард енд Пуърс глоубъл маркет интелиджънс" (S&P Global Market Intelligence) Крис
Уилямсън.
Той отбелязва, че тези данни са сигнал и за Европейската централна банка (ЕЦБ). Институцията се очаква да повиши водещата си лихва с още 0,75 процентни пункта на заседанието си този четвъртък в
опит да овладее нарастващата инфлация. Това би било трето последователно повишение на основния лихвен процент, след като ЕЦБ го вдигна с 0,5 процентни пункта през юли и с 0,75 процентни пункта през
септември.
Политиката на "агресивно затягане" (постоянно увеличаване на лихвените проценти) може да тласне еврозоната към рецесия, особено на фона на рекордните равнища, до които достигнаха потребителските
цени, пише Си Ен Би Си.
Инфлацията в страните от валутния съюз достига през септември до 9,9 процента на годишна база, най-високото отчитано равнище, по данни на Евростат.
