Големите вложители на острова, много от които руснаци, са изправени пред реалния шанс да изгубят до 40% от спестяванията си. Юристите, занимаващи се с това да изследват договорите, за да намерят вратички и стратегии за възстановяване на парите
Руски бизнесмени и банки, които ще понесат загуби заради спасителното решение на Европейския съюз за Кипър, обмислят да предприемат законови мерки срещу страната, съобщи агенция „Ройтерс“. Агенцията разполага с информация от адвокати, чиито клиенти са попитали за подобна възможност за компенсация.
Големите вложители на острова, много от които руснаци, са изправени пред реалния шанс да изгубят до 40% от спестяванията си. Юристите, занимаващи се с това да изследват договорите, за да намерят вратички и стратегии за възстановяване на парите, обаче предупреждават, че повдигането на процеси ще бъде трудна задача. Те изтъкват два варианта – да се съди кипърската държава или конкретната банка.
"Хората просто са афектирани и... се опитват да намерят начин да изкарат парите си извън Кипър", обяснява Андрей Голтсблат, управляващ партньор в базираната в Москва юрисконсултска компания Goltsblat BLP.
Стивън Филипсън, партньор в лондонската кантора PCB Litigation, казва, че три големи банки, базирани във или около Русия, са попитали за възможностите за съд в кипърския случай. "Ако заведеш дело, те (кипърската държава, респективно банка) ще се притеснят и е по-вероятно да се стигне до договорка, която да бъде по-удовлетворяваща, отколкото ако не си бил повдигнал жалбата", добавя Филипсън.
Все пак има много условия и положителният изход далеч не е сигурен. Първоначалният план на Никозия за облагане на всички депозити, определен от Русия като "експроприация", беше изоставен в полза на план за реструктуриране на банките и компенсиране на негарантираните депозити над 100 000 евро с адекватно количество акции в "добри банки".
"Това не е тотална експроприация", смята Владимир Гидирим, партньор в московския офис на Ernst & Young. "След година делът на тези акции може да бъде по-голям от първоначално изгубения депозит", казва той, добавяйки, че според него в случая няма смисъл да се завеждат дела.
Голтсблат е съгласен с него: "Ако двете най-големи кипърски банки просто бъдат оставени да загинат, без да се приложи законът за облагане на депозитите, няма да има шанс за съдебно преследване."
Според юристите има вариант да се търси действие посредством позоваване на двустранните инвестиционни договори, като се изтъкне необходимостта инвестициите да бъдат защитени. Инвестиционният договор между Русия и Кипър обаче все още не е ратифициран, така че това може да стане чрез позоваване на договорите на Никозия с други страни, където са базирани руските компании.
Друга опция е Русия да заведе дело от името на своя народ в Международния съд, позовавайки се на международното публично право.
Според Томас Киейн, съосновател на базираната в Кипър правна фирма Keane Vgenopoulou & Associates LLC, ищецът би могъл да повдигне обвинение в нарушаване на европейското право чрез ограничаване на свободното движение на капитали.
Държавно контролираната руска банка VTB (ВТБ), която е най-силно изложена на финансовите проблеми на острова, отказа да коментира възможността за завеждане на дело, преди да разполага с пълния пакет документи, изискани от кипърското правителство. Нейни представители заявяват, че при най-лошия сценарий финансовата институция може да изгуби "десетки милиони евро".
Според последната оценка на кипърската централна банка от януари по-голямата част от 19-те милиарда евро чужди пари, държани в кипърски банки, се притежават от руснаци.