Правителството предлага размерът на линията на бедност за 2023 г. да бъде 504 лв.
С предложеното увеличение от 22 процента ръстът на официалната линия на бедност значително изпреварва равнището на инфлационните процеси до момента. Това заяви вицепремиерът и министър на труда и
социалната политика в служебното правителство Лазар Лазаров. На брифинг в Министерския съвет той обобщи обсъжданите теми на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС)
днес, обобщава БТА. Лазаров посочи, че според официалната статистика равнището на инфлацията през август 2022 г. спрямо същия месец на 2021 г. е 17,7 процента. Средногодишната инфлация е 11,7
процента, натрупаната инфлация от началото на годината е 12,6.
Правителството предлага размерът на линията на бедност за 2023 г. да бъде 504 лв. Министърът информира също, че на НСТС са обсъдени и Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) и
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО).
Основните изменения в тези два документа са свързани с вече приетите и транспонирани директиви в областта на родителските отпуски и възможностите на бащите да участват в отглеждането на детето,
обясни Лазаров. Той поясни, че става въпрос за изменения в Кодекса на труда (КТ) и Кодекса за социалното осигуряване, които да гарантират правото на бащите за ползването на този отпуск изцяло или
на части.
Друго изменение е свързано с привеждането на нормативната уредба по прилагането на КТ с промените в него от 2021 г. относно задължението за разположение за дежурство, начина на отчитане на това
време и съответно начина на заплащане, заяви още Лазаров.
Любослав Костов от КНСБ заяви, че синдикатът не е подкрепил предложението за размера на линията на бедност за 2023 г., тъй като, по думите му, то е направено на база на методика, която трябва да се
ревизира. Той каза, че методиката не отчита инфлацията в малката потребителска кошница и за база се взима доходът отпреди три години.
По наши изчисления линията на бедност би трябвало да бъде 541 лв., подчерта Костов. Структурата на потреблението никога не е била ориентирана към средна инфлация, а към инфлация към конкретна
стока, каза още той.
По отношение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов отбеляза, че синдикатът настоява да се регламентира сумираното изчисляване на работното
време с европейското законодателство. Сумираното изчисляване на работното време следва да става само в производство с непрекъсваем процес на работа, а в България се приема и прилага навсякъде,
уточни той.
Ние подкрепихме увеличението на линията на бедност на 504 лв. с ясното съзнание, че бурните инфлационни процеси трябва да се отразят и върху размера на линията на бедност впоследствие, но това
налага промяна в методологията, каквато служебното правителство не би могло да извърши, заяви икономическият съветник на КТ "Подкрепа” Ваня Григорова.
Тя поясни, че искане за такава промяна ще бъде поставено пред следващото редовно правителство.
Относно НРВПО Григорова посочи, че сумирано изчисляване на работното време означава работникът да работи повече от нормалното работно време през месеца, но извънреден труд да не му се заплаща, като
се компенсира през следващ месец. Според нея сумираното работно време трябва да се прилага само там, където е невъзможно да се спре дейността технологично.
Линията на бедност е необходима като основен параметър в подготовката на бюджета за следващата година, смята Мария Минчева от Българската стопанска камара. Във връзка с НПОПДОО тя каза, че
промените ще доведат до по-добър трудов баланс между родителите.
Заместник-председателят на Съюза за стопанска инициатива Светлин Илиев коментира, че предложеното увеличение на размера на линията на бедност е най-голямото досега.
