Бързите заеми остават основен източник на лоши задължения
Средният размер на необслужваните задължения на българите нараства за поредна година, като този път покачването е с нови 22%. По данни на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ)
дългът у нас през 2016 г. е 912 лева при 747 лева през 2015 година. В предходната 2014 г. този показател е едва 485 лева.
"Ръстът в средния размер на индивидуалния дълг на българина на практика е почти двоен спрямо този, който отчетохме само преди две години. Това е ясен показател, че макар и по-рядко, потребителите
задлъжняват за все по-значителни суми”, коментира Райна Миткова, председател на АКАБГ.
По думите й, динамиката на този показател се дължи на растящия оптимизъм в българите през последните две години. Подобрението в икономическата обстановка върна интереса на гражданите към тегленето
на кредити и така станахме свидетели на ръст както в банковото, така и в небанковото кредитиране. Това от своя страна неминуемо води и до просрочия, които обаче в подобрени условия се управляват
по-лесно.
"Въпреки че българите задлъжняват за все по-значими суми, броят на хората, които не успяват да изплатят заемите си, видимо намалява през 2016 година, което се отразява и върху общия обем
необслужени вземания за периода. При компаниите се запазват нивата на междуфирмена задлъжнялост, но възложените за събиране вземания нарастват с 66%. Това е показател за повишаващата се зрялост на
пазара и за отговорността на компаниите да се справят с междуфирмената задлъжнялост”, казва Милена Виденова, зам.-председател на АКАБГ.
Общият обем възложени вземания през годината намалява при индивидуалните потребители, посочват още от асоциацията. През 2016 г. той е 1.67 млрд. лева при 1.96 млрд. лева година по-рано. Спадът се
дължи преди всичко на активната продажба на портфейли от страна на банките – още в първата половина на годината бяха продадени портфейли на стойност 3 пъти по-голяма от същия период през
предходната година. Тези дългове вече не са собственост на банките, съответно не влизат в статистиката за възложени за обработка на колекторски агенции дългове.
При разпределението на възложителите на дългове за събиране през 2016 няма съществени промени – близо половината дълг, обработван от колекторските агенции, идва от банките, а 30% - от телекомите.
На трето място се нареждат небанковите кредитиращи институции, най-често отпускащи т.нар. "бързи" кредити с 20% от възложения дълг.
"Възложителите в предходните две години бяха значително по-разнообразни в сравнение с 2016 г.”, казва Александер Грилихес, член на УС на АКАБГ. "Лизинговите и застрахователни компании, както
и ютилити фирми вече не ползват толкова активно услугите на специализирани агенции за събиране на вземания”.
За какво задлъжнява българинът?
По думите му, оптимизмът, позволил на някои потребители непремерена смелост и задлъжняване за по-сериозни суми, е причина за други хора да си позволят не само по-големи, но и повече на брой и
недотам необходими разходи. Това е и една от причините за сериозния ръст на "бързите” кредити.
"На практика ниската финансова култура и като следствие неумението да преценим дали можем да си позволим определена покупка е причината за трудностите впоследствие да изплатим този тип задължения.
Факт, който проличава от разпределението на стоките и услугите, за които потребителите обичайно пристъпват към "бърз” кредит. В началото на класацията виждаме заеми за изплащане на мобилни
телефони, компютри и таблети, телевизори”, допълва Грилихес.
Според данните на асоциацията, през 2016 г. се отчита допълнително подобрение в нивата на плащаемост. "Наблюдаваме динамика в причините за просрочие при потребителите у нас. Намаляват хората, които
не са погасили вноската по дълга си поради забавено възнаграждение от работодател, което е позитивен знак. В същото време на нейно място се забелязва друга причина за просрочие - забравена
неплатена вноска. Това също е добър знак, защото подобни просрочия се погасяват по-бързо и безпроблемно, тъй като потребителите не изпитват реални финансови затруднения”, казва Райна Миткова.
Ситуацията в началото на 2017 г. обаче е по-различна – от АКАБГ отчитат с около 10% по-ниски нива на плащане през януари и февруари в сравнение с година по-рано. Основната причина според експертите
е студената зима и по-високите сметки за отопление, както и разходи за лекарства, свързани с по-студения сезон. Освен това редица сектори, силно обвързани с метеорологичните условия - като
строителство, озеленяване, земеделие, са били буквално блокирани от ниските температури, съответно заетите в тях са останали с минимални доходи, което е довело до реални трудности да погасяват
задълженията си. Очакванията на компаниите са плащаемостта постепенно да се подобри с покачването на температурите.
Без съществени изменения остава профилът на длъжника у нас, посочват още от асоциацията. Потребителят, който най-често задлъжнява, все още е млад човек, под 30-годишна възраст. "Младите са с 20%
по-лоши платци от средните за страната”, коментира Зорница Димитрова, член на АКАБГ.
"Средностатистическият длъжник продължава да е от мъжки пол, все още предимно със средно образование и непостоянна работа. Оптимизмът, характеризирал 2016 г. обаче, води до своеобразно разширяване
на профила в това отношение – наблюдаваме по-голям брой длъжници, които имат и висше образование, и постоянен трудов договор. Обичайно това е млад човек, който наскоро е започнал първата си
постоянна работа и не е преценил правилно съотношението между приходите и разходите си”, обяснява Димитрова.
По данните на АКАБГ, през 2016 г. най-голям брой "лоши” платци е имало в Стара Загора, Благоевград, като на трето място се нарежда логично и градът с най-много кредитополучатели – София.
Най-съвестни през годината са били жителите на Враца и Русе. Зодия Близнаци е най-често срещаният длъжник през годината, а най-малко задлъжняват представителите на зодия Рак.
Статистиката на АКАБГ показва и рекордна продажба на дългове през 2016 година. През 2015 г. прехвърлените към колекторски компании необслужвани заеми са били в размер на 456.7 млн. лева, докато
година по-късно ръстът им е двоен – 900 млн. лева за изминалата календарна година. По-високата активност се отчита и в двете наблюдавани полугодия.
На пазара на междуфирмена задлъжнялост се наблюдава нов значителен ръст в обемите на възложени вземания – с около 66%. Само през първото полугодие на 2016 г. стойността на възложените корпоративни
заеми е равна на тази през цялата 2015 г., се посочва в данните на АКАБГ. По-съществен е ръстът във второто полугодие на 2016 г., сравнен с този период на 2015 г.
Според Милена Виденова, зам.-председател на АКАБГ, "най-проблемните сектори остават търговията на едро, търговията на дребно, строителството и операциите с недвижими имоти – общо тези 4 сектора
формират 50% от всички компании в затруднение". Събирането на вземанията обаче продължава да върви бавно, а върху ситуацията оказват влияние и все още недостатъчно активните възможности за
финансиране
От Асоциацията на колекторските агенции не очакват съществени изменения и през 2017 г. Банките ще останат основен възложител, но с намаляващи обеми дългове за събиране. Ще станем свидетели на
нарастване на продадения дълг вследствие на нови ниши - обезпечени и корпоративни портфейли, т.е. вземания, които биха покачили обемите. На пазара могат да повлияят и външни фактори, както ниските
температури в началото на годината, и да окажат негативно влияние върху плащаемостта.
