С цел да облекчи предприемачите законодателят ги прати да подават декларации в съкратени срокове
Сбъркани законови промени доведоха тези дни до огромни опашки пред офисите на Агенцията по вписванията. Парадоксално, но те са резултат от широко рекламираните мерки на управляващите за "намаляване
на административната тежест пред фирмите", пише в. Сега.
Последните промени в Закона за счетоводството трябваше да улеснят предприемачите, които не развиват дейност повече от година. Според законовата промяна от тях вече не се изисква да публикуват
своите годишни финансови отчети, за което трябваше да плащат и държавни такси. Но докато законодателят дава с едната ръка, с другата взима. Собствениците на неактивните фирми имат ново задължение -
да обявят до 31 март неосъществяването на дейност със специални декларации, които се публикуват в Търговския регистър. Това те трябва да направят лично или чрез упълномощени от тях лица.
"Преди влизането в сила на тази промяна, имах счетоводител, който се занимаваше с подаването на финансовите отчети. Тази година обаче трябва да се явя лично аз и това ми костваше едночасово висене
на опашка", казва търговец, който от пет години не развива дейност. Декларациите могат да се подадат и онлайн, но с електронен подпис, за който се изисква такса. Но търговците, които от години са
замразили фирмите си, очевидно нямат сметка да плащат всяка година по 60 лв. за поддържане на електронен подпис.
Така пред офиса на Агенцията по вписванията до края на март трябва да минат управителите на 188 751 неактивни предприятия, ако се съди по данните, посочени в мотивите към закона. До момента сме
приели над 150 000 декларации, заявиха вчера от Агенцията по вписванията. Въпреки че са отворени 12 гишета, които работят без почивки, чакането на опашка отнема повече от час.
Положението се утежнява, тъй като новата декларация вече се изисква и от неактивните сдружения с нестопанска цел. От началото на годината с промяна в друг закон всички близо 45 000 НПО-та в
България трябва да се пререгистрират от окръжните съдилища към Агенцията по вписванията. Само че крайният срок е чак 2020 г. Разминаването между двата закона създава напрежение и немалко юридически
лица с нестопанска цел не знаят кое по-напред да направят - да подадат декларация, че не развиват дейност, или да се пререгистрират. От една страна, ако изпуснат датата 31 март, те подлежат на
глоба от 200 до 1000 лв. и имуществена санкция от 300 до 2000 лв. От друга страна, повече от ясно е, че Агенцията по вписванията няма техническа възможност в периода от 1 януари до 31 март да
пререгистрира всички лица без дейност.
Както писа в."Сега", Асоциацията на организациите на българските работодатели алармира още в началото на март за проблема с писма до министрите на финансите и на правосъдието. От дирекция "Данъчна
политика" към финансовото министерство са отговорили, че приемат изложените от работодателите мотиви, които ще бъдат взети предвид при подготовката на следващ законопроект за изменение на Закона за
счетоводството. Това означава, че описаният параграф 22 се запазва, а неподалите декларации във всеки момент могат да очакват глоби за провинение по тяхната вина.
Сегашното напрежение пред Агенцията по вписванията е необичайно, защото опашки там се образуват обикновено когато започне да наближава крайният срок за предаване на годишните финансови отчети на
фирмите - 30 юни. Всяка година агенцията се оказва затруднена да посрещне наплива от фирми, оставили предаването на отчетите си за последните възможни дни.
