След експлозията на заеми в годините, довели до финансовата катастрофа и рецесията от 2007-2008 г., повечето правителства - особено тези на богатите и развити страни - заявиха, че ще водят политики, които ще доведат до по-голямо спестяване и намаляване на дълга
Очакваше се това да насърчи финансовата предпазливост, така че сумата на домакинския, бизнес и държавен дълг да намалее.
Според ново проучване, проведено от консултантската фирма McKinsey Global Insitute, цитирано от Financial Times, глобалният дълг е нараснал с 57 трилиона долара, или със 17 процента от световния брутен вътрешен продукт (БВП) от 2007 г. насам, за да достигне 199 трилиона долара, еквивалентно на 286% от БВП.
McKinsey предупреждава, че трябва да се вземат спешни мерки, за да се промени тази тенденция, за да не се подкопае доверието в световната икономика, което може да доведе до нова финансова криза.
Най-голям принос за нарастването и повишаването на глобалния дълг имат държавните дългове, които са се увеличили със 25 трилиона долара през тези седем години.
Степента на нарастване далече надвишава степента на икономически растеж, твърди изследването. "Като цяло нивото на дълг спрямо брутния вътрешен продукт е вече по-високо в повечето страни, отколкото преди кризата", съобщава McKinsey. "По-високите нива на дълг поставят много въпроси за финансовата стабилност."
Прави впечатление, че от 47-те големи икономики, изследвани в проучването, само пет - Израел, Египет, Румъния, Саудитска Арабия и Аржентина - действително са успели да намалят дълговете си.
За сравнение, дълговете на Китай са се повишили с 83%, на Португалия със 100%, Гърция със 103%, в Сингапур - 129% и Ирландия - със 172%.
Според доклада страните, които са с най-висок риск от потенциални проблеми, са Холандия, Южна Корея, Канада, Швеция, Австралия, Малайзия и Тайланд. Проблемът е, че тенденцията за нарастване на дълговете е трудно да бъде променена. "Това е като балон, ако свиеш дълга на едно място, той ще изскочи на друго място в системата", коментира Ричард Добс, един от авторите на изследването.
Като цяло, почти половината от нарастването на глобалния dълг от 2007 г. насам е в развиващите се икономики, но една трета е резултат от по-високи нива на държавния дълг в развитите икономики. Домакинствата също са увеличили нивата си на дълг в почти всички страни - най-забележителните изключения са засегнатите от кризата страни като Ирландия и САЩ.
Задлъжнялостта на една от най-големите икономики в света - Китай - се е увеличила почти четирикратно от 7.4 трилиона до 28.2 трилиона, или от 158% до 282% от БВП, от 2007 г. (увеличението е по-голямо от цитираното горе заради включването на заемите във финансовия сектор).
Така в рамките на няколко кратки години, Китай се превърна от една от най-малко задлъжнелите икономики в една от по-задлъжнелите, коментира McKinsey. Страната е по-задлъжняла от Австралия, САЩ и Германия, което е изненадващо, имайки предвид, че на Китай все още се гледа като на развиваща се икономика, които са склонни да имат по-ниски дългове.
Най-смразяващата част на анализа на McKinsey се отнася до това колко трудно ще бъде за богатите страни да намалят високите нива на държавен дълг.
Според изследването, държави като Испания, Япония, Португалия, Франция, Италия и Обединеното кралство, трябва да свият дефицита си в публичния сектор с около 2% от БВП, ако искат да имат някакъв шанс за намаляване на задлъжнялостта. Но ако тези правителства направят необходимите съкращения или увеличат данъците, това може да има точно обратния ефект, като затрудни икономическия растеж.
McKinsey добавя, че реалният темп на растеж на БВП в тези страни ще трябва да се удвои от сегашната прогноза, за да има значителен спад на съотношението дълг към БВП.
Но последните прогнози за темповете на растеж на световната икономика бяха намалени - което означава, че тези икономики няма да могат да разчитат на икономическото възстановяване.
McKinsey твърди, че голяма част от увеличението на дълга в развиващите се страни е отражение на здравословното развитие на финансовите пазари, но в развитите икономики високият дълг може да ограничи растежа и да създаде нови финансови проблеми.
