Брутният вътрешен продукт на еврозоната се понижи през последното тримесечие на миналата година с 0,7%
Икономиката на еврозоната се сви относително сдържано през четвъртото тримесечие на 2020 г. с оглед на въведените нови строги противоепидемични мерки и локдауни на стария континент заради силната
втора вълна на Covid-19, преаде БНР. Брутният вътрешен продукт на еврозоната се понижи през последното тримесечие на миналата година с 0,7% спрямо третото тримесечие, когато отбеляза силен ръст от
12,4% след срив с 11,7% през второто тримесечие в резултат на първоначалния шок от коронавирусната пандемия през миналата пролет. Очакванията на финансовите пазари бяха за по-силен спад на БВП с
близо 1% в края на 2020 г.
Спрямо последните три месеца на 2019 г. БВП на 19-те членки на единния валутен блок се понижи с 5,1% след свиване с 4,3% през третото тримесечие на 2020 г. и с цели 14,7% през второто, при
осредните очаквания на финансовите пазари за спад с 5,3 на сто. Това показва експресната оценка на европейската статистика Евростат.
В рамките на целия Европейски съюз брутният вътрешен продукт през четвъртото тримесечие на изминалата година се понижи с 0,5% спрямо третото тримесечие, когато скочи с 11,5%, следвайки срива с
11,4% през второто тримесечие на 2020 г. Спрямо година по-рано БВП на ЕС се понижи през последното тримесечие с 4,8% след свиване с 4,2% през третото тримесечие и с цели 13,9% през периода април -
юни 2020 г.
Според първата оценка на Евростат БВП на еврозоната се сви през цялата 2020 г. с 6,8%, а в рамките на ЕС с 6,4 на сто.
Европейската статистика отбелязва, че тези предварителни данни са базирани на постъпилите непълни данни и подлежат на ревизия.
Сред 19-те членки на еврозоната най-голям икономически спад през четвъртото спрямо третото тримесечие беше отчете в Австрия (понижение на БВП с 4,3%), следвана от Италия (понижение с 2,05) и
Франция (с 1,3%). Най-добър растеж на тримесечна база пък беше отбелязан в Литва (повишение на БВП с 1,2%) и Латвия (с 1,1%), но въпреки това БВП на всички страни членки остана на отрицателна
територия в края на 2020 г.
По-сдържаното от очакваното свиване на икономиката на еврозоната през последното тримесечие се дължеше до голяма степен на макар и слабия растеж на БВП на Германия от 0,1% на тримесечна база (след
ръст с 8,5% през третото тримесечие, последвал срива с 9,7% през второто), както и на изненадващо нарастване на икономиката на Испания с 0,4% (следвайки ръст с 16,4% през третото тримесечие и
рекордния срив със 17,9% през второто).
