Тенденция е да се предлагат за продажба повече корпоративни и обезпечени
Проблемните вземания и сделките с тях се превърнаха в истински бизнес заради кризата, когато голяма част от заемите не се обслужваха редовно. А след стрес тестовете на банките този бизнес започва
да расте, а обемът му да достига значителен размер, пише в. "24 часа".
Според оценка на компании за събиране на дългове през миналата година са били продадени дългове за 1 млрд. лв. А за тази година се очаква този пазар да се удвои и да стигне 2 млрд. лева. Като това
са пари извън неплатените задължения, които съществуват към телекоми и дружествата за битови услуги.
Най-активните участници в този бизнес са преобладаващо чужди компании. Това са "ЕОС Матрикс”, "Фронтекс интернешънъл”, "Агенция за събиране на вземанията”, "AПС България”, "Кредит инкасо”. Сред тях успява да се промъкне и една българска - "С.Г. Груп”.
Булбанк е продала засега най-големия пакет корпоративни кредити. "Еос Матрикс” например купиха от Първа инвестиционна банка портфейл потребителски, необезпечени задължения за 70 млн. лв. В друга сделка с Пощенска банка компанията за събиране на вземания успя да договори покупката на заеми за 280 млн. лв. на Пощенска банка. "ОТП факторинг България” пък продаде микс от потребителски обезпечени и необезпечени заеми за 31 млн. лв. на "Фронтекс”. Твърди се, че "Агенция за събиране на вземания” е спечелила поръчка на "Уникредит кънсюмър файненсинг” за ежемесечно изкупуване в продължение на две години на потребителски и стокови заеми. Те са с просрочия от 180 до 300 дни.
През миналата година имаше десетина по-големи сделки, при които се продаваха в пакет проблемни вземания, а търгове за по-малки обеми има постоянно. Като тенденция се оформя появата на повече корпоративни и обезпечени дългове, които се предлагат за продажба. През 2015 г. чешката "AПС България” купи корпоративен портфейл за 30 млн. евро В началото на 2016 г. Прокредит банк продаде малък пакет от необслужвани кредити за 24 млн. лв. на "Еос Матрикс”. В началото на тази година бе сключена още една сделка за продажба на фирмени кредити. Миналия вторник от съобщение на Уникредит Булбанк стана ясно, че финансовата институция е продала необслужвани обезпечени и необезпечени кредити на корпоративни клиенти от 93 млн. евро. Купувач е "Агенция за събиране на вземания”, която е съсобственост на норвежкия B2Holding. Това е най-голямата до момента сделка за портфейл от корпоративни банкови заеми. И е първа подобна продажба на най-голямата банка в страната. През тази година се очаква приключването на още една голяма сделка. Става въпрос за портфейл на "Хета асет резолюшън България”, която преди това се казваше "Хипо Алпе - Адрия лизинг България”. Обемът е общо 130 млн. евро на необслужвани задължения по лизингови договори плюс 37 млн. евро дължими лихви.
90% от задълженията са фирмени. При тях активите са иззети, а компанията има и записи на заповед като допълнително обезпечение. Задълженията са от преди близо 10 г. - почти на прага на изтичането на срока на абсолютната давност. Поради това се очаква цената на сделката да не е много висока - максимум до 15% от номинала Общата сума на необслужваните заеми в банковия сектор в България е близо 5 млрд. лева. Банките със сигурност няма да я получат при продажбите, тъй като тези сделки се сключват на цени от 5 до 30% от номинала. Най-евтини са потребителските и стоковите кредити, които са без обезпечения. При тях цената рядко надхвърля 5% от номинала. Заради липсата на обезпечение, което да бъде продадено, ако заемът не се върне, те са и най-продаваните на пазара на дългове. Въпреки ниските цени това е чиста печалба за банките, които вече са провизирали лошите вземания. А и си спестяват допълнителни разходи по събирането им. Обезпечените заеми обаче се търгуват доста по-скъпо. Те се продават в диапазона от 80 до 95% от номинала. Но рядко се предлагат, тъй като банките обикновено предпочитат да усвоят обезпечението и да го продадат, за да си върнат по-голяма част от отпуснатия заем.
Увеличение на обема от дългове, които ще се пуснат за продажба през тази година, обаче не кара фирмите за събиране на вземания да чакат спадане на цените на сделките. За тяхното ниво основен фактор продължавал да е времето на просрочието на задълженията. Колкото по-дълго е то, толкова по-ниска е цената. Все пак при корпоративните вземания, които са обезпечени, събирането на дълга е свързано с по-големи разходи за юридически услуги и административни такси. Въпреки раздвижването при фирмените заеми не се очаква особено голямо увеличение на обема за продажба.
Потребителските спорове ще се разрешават извън арбитражните съдилища. Това означава, че в тях ще решават само спорове между търговци. Тези промени в Гражданския процесуален кодекс гласуваха окончателно депутатите. Така предварителните арбитражни клаузи в договорите на потребителите с различни компании ще се смятат за нищожни. "След обнародването на промените всички български граждани, които получат съобщения за това, че са съдени от арбитражен съд, спокойно могат да ги хвърлят в кошчето”, обяви в парламента омбудсманът Мая Манолова.
През миналата година тя започна законодателната инициатива срещу частния съд. Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, записаха депутатите. Извън това спорът може да бъде възложен за решаване от арбитражен съд, когато едната страна е потребител и има такава договореност между спорещите, но след възникването на спора. Всички започнали арбитражни производства между търговци преди приемането на законовите промени ще продължат по стария ред освен в случаите, когато споровете са обявени за неарбитруеми. Текстовете ще важат и за заварени положения, обяви омбудсманът Мая Манолова. Всички висящи производства ще бъдат незабавно прекратени, обясни тя. Да се въведе забрана на частните арбитражни съдилища да гледат дела срещу потребители, поиска Манолова. Тя обясни, че най-често това са спорове за неплатени комунални услуги - ток, вода и телефон, както и заради теглени бързи кредити. Исковете по тях са на стойност между 50 и 2000 лв., но с всички такси по арбитражното дело сумата често набъбва многократно. Хората разбират, че срещу тях се води дело, едва когато частният съдебен изпълнител се появи на вратата им с изпълнителен лист и им запорира заплатата. Впоследствие длъжникът научава, че арбитражната присъда не подлежи на обжалване. В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
