Касата непрекъснато е харчила все повече средства, което се дължало както на прехвърляне на плащания за лекарствени продукти от Министерството на здравеопазването, така и на увеличаващия се брой на лекарствените продукти
Сметната палата внесе днес в Народното събрание одитния доклад за извършената проверка на изпълнението на регулацията на цените на лекарствата, включени в Позитивния лекарствен списък и заплащани с публични средства за периода от 2008-ма до края на 2011-та година, съобщиха от пресцентъра на ведомството.
Сред тях е заключението, че с изменение в Закона за здравното осигуряване за дълъг период от време (близо 2 години) е отнета възможността на здравната каса да договаря стойността на заплащане на лекарствените продукти, което е довело до по-високи стойности на заплащане и повишава бюджетните разходи за лекарства. Впоследствие е създадена правна възможност за договаряне на отстъпки от стойността на лекарствените продукти, но с подзаконов нормативен акт е ограничен обхватът на договарянето само за лекарствени продукти, които са без аналог и са 100 на сто реимбурсирани.
До същия извод достигна и назначената от парламента временна анкетна комисия, която трябваше да открие причините за поскъпването на лекарствата и чийто доклад беше приет днес от депутатите в зала.
"Предприетите нормативни промени във връзка с договарянето на отстъпки са предпоставка, но сами по себе си не могат да гарантират ефективност при намаляване на цените на лекарствените продукти и ефикасност и икономичност при разходването на публични средства, тъй като реализирането на такова договаряне е въпрос на "добра воля" от страна на притежателите на разрешение за употреба", пише в доклада на Сметната палата.
Сред останалите недостатъци, отбелязани в доклада, е също, че нормативната уредба, регулираща ценообразуването и реимбурсирането на медикаментите е твърде сложна и обемна. Извършвани са много и чести промени, които не са предшествани от анализ и оценка на въздействието на изменените или новите нормативни актове.
Касата непрексънато е харчила все повече средства, което се дължало както на прехвърляне на плащания за лекарствени продукти от Министерството на здравеопазването, така и на увеличаващия се брой на лекарствените продукти.
"Определеният механизъм за утвърждаване на цените на лекарствените продукти, както и този за включването им в Позитивния лекарствен списък се спазва. Основен проблем е, че Комисията по цените на лекарствените продукти и Комисията по Позитивния лекарствен списък системно са издавали своите решения със закъснение, което в част от случаите е значително. Резултатът е необосновано удължаване на процедурите и забавяне на навлизането на българския пазар на иновативни лекарствени продукти с по-висока ефективност на лечение", казва още докладът.
