Отношенията между партньорите в ЕС се превърнаха в отношения между кредитор и длъжник
Милиардерът Джордж Сорос за пореден път отправи хапливи критики към Германия и настоя тя да поеме лидерската позиция по разрешаване на дълговата криза в еврозоната. Своята позиция по темата Сорос даде във Франкфурт, Германия, по време на конференция в центъра за финансови науки, съобщи Дарик.
"Все още Европа е далеч от момента, в който кризата ще бъде разрешена. Дотук тя вече причини огромни поражения, както финансови, така и политически. Кризата взе и човешки жертви", започна експозето си Сорос. "Кризата трансформира Европейския съюз в нещо, което радикално различно от онова, което бе първоначалният замисъл. Европейският съюз трябваше да е нещо като организация, в която участието е доброволно и отношението между страните е като между равни. В крайна сметка обаче отношенията между партньорите се превърнаха в отношения между кредитор и длъжник.
В момента съществува реална опасност еврото да разцепи Европейския съюз. Една такава дезинтеграция би причинила на Европа много повече поражения и би я о ставила в такова положение, което е много по-лошо от състоянието, в което тя се намираше преди създаването на Европейския съюз. Това би могло да бъде предотвратено, но единствено ако Германия поеме лидерството. В момента тя се дърпа от тази роля, защото за нея тя означава поемане на по-големи задължения."
Според Сорос причините за кризата са политически и финансови. По отношение на финансите има дългова криза на ниво държави, криза на банковия сектор и разминаване в конкурентоспособността на икономиките. По отношение на политиката Сорос припомни историческите факти, залегнали в създаването на съюза - създаването на Европейска общност за въглища и стомана, която се ръководи от Франция и Германия, влиянието на Съветския съюз и опитэт на Европа да има своя позиция. Обединението на Германия през 1990 година и подписването на Маастрихтския договор през 1992 година са също важни стъпки от политическата история на Европейския съюз. Според Сорос Маастрихтският договор е фундаментално сбъркан, защото предлага създаването на обща валута, без да има политически съюз. Според милиардера, само публичният сектор може да произвежда хронични дефицити, докато от частния сектор се очаква сам да поправя дефектите си. Финансовата криза от 2007 - 2008 година показа, че това схващане е грешно, подчерта Сорос.
Създавайки централна банка, която е независима, и по този начин задлъжнявайки във валута, върху която нямат контрол, страните се изправиха пред риска от фалит. В същото време развитите страни извън валутния съюз винаги могат да печатат пари, да обезценяват валутата си, без това да води до риск от банкрут.
В същото време страните от третия свят, които трябва да заемат долари, са изправени пред риска от фалит. В момента страните от периферията на еврозоната са точно в позицията на страните от третия
свят.
Сорос намира, че има паралел между кризата с еврото и глобалната банкова криза от 1982 година. Тогава Международният валутен фонд и международните банкови сдружения успяха да спасят банковата
система като предоставиха финансиране, с което страните не банкрутираха, но изпаднаха в продължителна депресия.
В момента Германия играе същата роля, която игра МВФ тогава. За разлика от 1982 година, когато може да е било политически приемливо да се налагат мерки за дисциплина на по-слабо развитите страни,
за да може да се спаси от колапс международната банкова система, то в сегашния момент тази политика на ниво еврозона е неприемлива, имайки предвид, че в нея страните участват на доброволни начала
като равноправни партньори. Онова, което се случи с Кипър, бе показателно за това, че Германия прекали. Германия отказва да поеме доминиращата роля в разрешаването на тази криза, защото се опасява,
че ще бъде третирана като дълбокият джоб на Европа. Но тя трябва да погледне към единственото възможно решение на проблемите и то е емитирането на еврооблигации. Чрез тях опасността от държавни
фалити в Европа ще изчезне. Опасенията, че структурират ли се такива книжа, страните от периферията на еврозоната отново ще отпуснат дисциплината, са преувеличени.
Според Сорос еврооблигациите ще могат да се емитират, за да се покриват плащания по падежиращи държавни ДЦК. Страните ще могат да се възползват от допълнителния дълг без да залагат името си на
пазара. Само за пет години това би могло да свие дълговете на страните с 60% от БВП.
Все пак Сорос признава, че еврооблигациите не са панацея, но са по-добро решение от мерките за бюджетна дисциплина. Ако Германия се противопоставя на еврооблигациите, то тя трябва да изостави еврото и да даде възможност на останалите страни да ги емитират, смята още милиардерът.
