Държавите членки в ЕС могат да отказват социални помощи на имигранти, които не са работили преди в своите държави, заключи германски генерален адвокат от Съда на Европейския съюз
По думите на генералния адвокат от Съда на Европейския съюз Мелхиор Вателет, дори и активното търсене на работа не е достатъчно, за да може да се кандидатства за помощи.
Мнението на Вателет ще бъде взето предвид при финалното отсъждане на Съда и със сигурност ще се радва на подкрепа от страна на евроскептичните партии в ЕС, които упражняват натиск върху правителствата да предприемат мерки за спиране на "социалния туризъм" от страна на имигрантските общности в Съюза.
"Това потвърждава тезата, че правото да живееш и да работиш навсякъде в ЕС не е едно и също нещо с това да кандидатстваш за социални помощи", коментира британският либерал Катрин Биърдър пред Европейския парламент (ЕП).
В становището на юриста обаче се посочва също, че ако имигрантите са имали работни места в държавата, от която пристигат, те не би следвало да бъдат санкционирани.
Казусът, който провокира тези заключения, се отнася до безработната шведка Назифа Алиманович, майка на три деца, която спира да получава социални помощи в Германия през 2012 г., след като губи работата си. Алиманович е работила в Германия от юни 2010 г. до май 2011 г. Трите деца на имигрантката са родени в Германия и са посещавали училище там. Германският федерален съюз внесе случая Съда на ЕС.
"Изключването от социалната система, което е предприето от германските власти, не е правомерно в случая на г-жа Алиманович", посочва Вателет.
