Според сеизмолозите, магнитутът на земетресението е бил около 7-ма степен по Рихтер
Днес се навършват 108 години от едно от най-катастрофалните бедствия, сполетели страната ни през ХХ век - земетресението във Великотърновския регион. По повод 100-годишнината Регионалният исторически музей - Велико Търново възкреси спомена за бедствието със сайт с оригинални снимки, пощенски картички и описание на разрушенията в трите най-засегнати града - Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец.
В аналите на музея датата 1 юни 1913 година е еддна от най-страшните, оставили своите следи за години напред. Спомените разказват следното: "Земетресението връхлита в 11 часа и 28 минути преди обед
в съботния ден. Под притихналото и смрачено от гъсти облаци небе се чува злокобно бучене. В течение на 17-20 секунди, след три отвесни труса, градовете са превърнати в развалини – рухнали къщи,
дюкяни, училища и църкви. Страх и ужас се всяват в населението. Ето как един очевидец описва първите минути след труса: "В този момент аз бях в канцеларията си, която се намира на долния етаж на
едно масивно двуетажно здание... Ужасен аз чаках срутването на зданието... И когато цял потънал във вар изкочих на улицата... Пред мен беше обезумялата тълпа от мъже, жени, деца, разчорлени, боси
голи, тласкани от някаква невидима ръка, ту напред, ту назад, с широко отворени очи и зинала уста, издавайки непонятни звукове. Тук баща тичаше да намери излязлата от вкъщи дъщеря, там майка
бързаше към училищните развалини да търси своите деца и оглушаваше улицата с рев. По-нататък друга майка си скубеше косите и нареждаше, че детето и останало в люлката и молеше навалицата да и
помогне да го извадят из под развалините. Безизходността на положението беше очевидна... Жените и децата приглушаваха със сърцераздирателните си писъци глухия шум на падащи сгради, а по лицата на
мъжете се четеше едно тъпо безпокойство, подобно на истинско умопомрачение.”
Според сеизмолозите, магнитутът на земетресението е около VII степен по Рихтер. Дълбочината на огнището е около 10 км. Зоната на разрушение обхваща 1000 кв. км, а трусът е почувстван в цяла
България. Това е последното голямо земетресение регистрирано в т.нар. Горнооряховско земетръсно огнище.
Последиците са катастрофални. Всички масивни здания са силно пропукани, а горните части на стените им са разрушени. Цели крила от сградите са рухнали на земята. Във Велико Търново историческите
църкви "Св. св. Петър и Павел”, "Св. Четиридесет мъченици”, "Св. Димитър”, "Успение Богородично” са в развалини. В различна степен са повредени, строените от Колю Фичето църкви "Св. Константин и
Елена”, "Св. Никола”, "Св. св. Кирил и Методий”, "Св. Спас”, а катедралният храм "Рождество Богородично” е напълно разрушен. Много от административните и жилищни сгради са необитаеми без да се
извърши основен ремонт. Най-катастрофално е пострадала мъжката гимназия "Св. Кирил”, която е служила за лазарет и под руините и остават десетки войници, ранени в Балканските войни. Един очевидец
разказва следното за мъжката гимназия във Велико Търново: "Пред вас е Мъжката гимназия. Напразно търсите предишната импозантност – едната и част и дясното крило са рухнали. На един от прозорците на
лявото крило висят навързани един с друг пояси, по които са се спускали бягащите в паниката ранени войници. Колко и как са се спасили? Не знам! Но из руините още се чуват гласове на живи
заровени...”
По данни от регистъра на актовете за смърт за 1913 г., броят на регистрираните загинали във Велико Търново на 1 юни в 11 часа и 30 минути е 20 души и 1 починал в 14 часа. Броят на починалите
по-късно и ранените не може да се установи. Месеци след земетресението е съставена техническа комисия, за да установи стойността на щетите от разрушените здания. Тя разпределя сградите в 6
категории, в зависимост от степентта на разрушенията, а общата стойност на щетите на сградния фонд е изчислена на 12 316 000 лв.
Не по-различно е положението и в епицентъра на земетресението Горна Оряховица. Според агентите на тогавашното застрахователно дружество "България” сградния фонд на Горна Оряховица е унищожен 85%, в
съседните Лясковец и Долна Оряховица пораженията са 55-60%. Картината в Горна Оряховица е апокалиптична, а в руините на разрушените сгради загиват 16 човека. Напълно са разрушени сградите на новия
театър и казиното, хотел "Борис”, сградата на клона на БНБ, читалище "Напредък”, сградите на захарната фабрика и керамичната фабрика "Централа”. Църквите "Св. Троица”, "Св. Георги”, "Св.
Богородица”, "Св. Атанасий” са напълно разрушени. В руини са и основното училище и Девическата гимназия в града.
В периода от 1 до 13 юни са регистрирани общо 79 труса с различен интензитет. Те имат разрушително действие и градовете стават необитаеми. Населението се разпръсва по различни места, далече от
опасните сгради, където се образуват своеборазни палаткови лагери и се води чергарски живот. Работата на институциите е изнесена във временни бараки.
Постепенно градовете влизат в обичайния си ритъм на живот. Започва дългия и бавен път на възстановяването на разрушените сгради. Някои са издигнати отново във вида, в който са били. На мястото на
други се издигат нови, модерни постройки, които променят отчасти архитектурния облик на градовете. Десетилетия след фаталната дата 1 юни 1913 година руините на някои сгради напомнят за преживения
ужас, а в паметта на гражданите на трите града и района около тях, остава болезнения спомен от 20-те секунди на разрушителното земетресение, отнело близки, дом, работа и променило нормалния им
начин на живот".
