Епицентърът на труса с магнитуд 4,6 по скалата на Рихтер е под дъното на морето на дълбочина 2 км
Земетресение с магнитуд 4,6 по скалата на Рихтер беше регистрирано в 20.58 часа на 21 км източно от Каварна в акваторията на Черно море. Епицентърът на труса е под дъното на морето на дълбочина 2
км, съобщава Средиземноморският сеизмологичен център. Няма данни за разрушения и пострадали хора. По данни на Европейския сеизмологичен център трусът е бил с магнитуд 4,8 по Рихтер.
В интервю за Дарик шефът на Геофизичния институт към БАН Николай Милошев каза, че земният трус е усетен най-силно в Шабла, също в Каварна, по високите етажи в Добрич и Варна, и дори в Шумен.
Жители на Шабла излязоха по улиците на града след земетресението, разказа пред Дарик кметът на общината проф. Райна Бърдарева. Паника обаче сред населението няма, категорична е кметицата. "Минута
след 21.00 часа усетихме силен тътен, после предметите се раздвижиха", сподели градоначалникът на Шабла. Проф. Бърдарева обитава жилище на третия етаж и разказа, че люлеенето се е усетило
сравнително слабо, но нейни съседи от по-горните етажи са усетили трусът доста по-силно. Към момента в община Шабла няма данни за щети и разрушения, информира още проф. Райна Бърдарева.
Спокойна е обстановката и в Каварна, заяви кметът на града Цонко Цонев. Според него земетресението е усетено главно по високите етажи и е било доста по-слабо от последния трус през 2009
година.
Това е вторият трус за последното денонощие в Черно море. В неделя в 22:11 ч. беше регистрирано земетресение с магнитуд 2,6 по Рихтер, чийто епицентър беше на 45 км югоизточно от Варна и на
30 км източно от Бяла. По думите на Николай Милошев връзка между двете земетресения не може да се търси, тъй като те са се случили по различни разломи.
Този район от Черноморието е известен със земетресения и в близкото минало. В началото на миналия век в района са станали няколко силни труса с магнитуд над 7 степен по скалата на Рихтер.
На 31 март 1901 година в този район с приблизително същия епицентър стават две много силни земетресения съответно с магнитуд 7,2 и 7,1 по скалата на Рихтер. В крайбрежните села на Северното
Черноморие тогава има разрушения, нанесени са сериозни материални щети. Тогава трусът е придружен от силно бучене и е предизвикал значителни разрушения по брега между Балчик и Шабла. Трусът е
съпроводен с активизиране на свлачища, каменопади, пропадания на почвата. Пропуква се и единият от седемте френски фара, строени по нашето Черноморие през 1856-1866. Налага се да бъде съборен и да
бъде построен нов.
В Шабленското огнище е и най-старото документирано земетресение по българските земи - в I в. пр.Хр. През 364 година земетресение в същата зона пък предизвиква вълни цунами с височина от близо 6
метра, описват древните хроники.
Трус, подобен на днешния, е разлюлял района на 30 юни 1956 г. Магнитудът му е бил 5,5 по скалата на Рихтер.
Най-силно са почувствали труса в Шабла, Каварна и Балчик. Паднали комини, тавани и мазилки на къщи и обществени сгради, пропукали се стени.
На 5 август 2009 година земетресение с магнитуд от 4,9 по Рихтер бе почувстван в същия район. Тогава бяха нанесени незначителни материални щети по някои сгради в Шабла.
Предистория:
Системни наблюдения на земетресенията в България започват през 1892 г., когато е основана Сеизмологичната служба към Централната метеорологична станция (ЦМС) в София.
Регистрирането с уреди на земетресенията датира от 1905 г., когато е монтиран сеизмограф, тип "Омори-Буш" в ЦМС.
България е с висока сеизмична активност - 97 на сто от територията й е застрашена от сеизмични въздействия. Сеизмично-активните зони са Крупник, областите Благоевград, София, Маришка зона,
Шабленска зона, районът на Велико Търново и Горна Оряховица.
Само за първите 30 години на ХХ век в България е имало 11 земетресения с магнитуд над шеста степен. На 31 март 1901 г. в Шабла и Калиакра са регистрирани две земетресения с магнитуд 7.2 и 7.1 по
Рихтер.
На 4 април 1904 г. в долината на р. Струма има две земетресения с магнитуд 7.1 и 7.8 по Рихтер. Земетресението е най-силното в Европа за последните 150 години. Загиват повече от 200 души,
разрушенията и щетите са огромни.
На 8 октомври 1905 в района на Струма е регистрирано земетресение с магнитуд 6.4 по Рихтер, през 1908 г. във Велико Търново и Горна Оряховица трусът е с магнитуд от седма степен по Рихтер, на 15
февруари 1909 г. в Ямбол земетресението е с магнитуд 5.9 по Рихтер.
На 14 април 1909 г. в Горна Оряховица има земетресение с магнитуд от седма степен по Рихтер, на 14 юни 1913 г. отново там трусът е с магнитуд 7.0 по Рихтер, на 18 октомври 1917 г. в София има
земетресение с магнитуд 5.3 по Рихтер.
На 14 април 1928 г. в Чирпан е регистриран трус с магнитуд 6.9 по Рихтер. Разрушени са почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (днешен Първомай). Седем хиляди семейства остават без покрив,
деформирани са железопътни линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.
На 18 и 25 април 1928 г. в Поповица и Гълъбово има земетресение с магнитуд 7 и 5.6 по Рихтер. Двете земетресения засягат една седма от територията на България с над 400 000 души население. Една
трета от Пловдив е разрушен. Загиват около 120
души, над 1000 са ранени. Пострадали са над 240 села.
През 1942 г. в Разград има земетресение с магнитуд от седма степен по Рихтер. Настъпват масови разрушения, загиват 102 души.
На 30 юни 1956 г. в Шабла земетресението е с магнитуд 5,5 по Рихтер.
На 4 март 1977 г. има земетресение с епицентър Вранча (Румъния). В 21.30 ч. е регистриран трус с магнитуд 7.2 по Рихтер. Силно е засегнат Свищов, където са срутени блокове, под чиито
развалини умират над 100 души.
На 3 ноември 1977 г. във Велинград земетресението е с магнитуд 5.3 по Рихтер.
На 28 февруари и 7 декември 1986 г. трусовете в Стражица и Попово са с магнитуд 5.1 и 5.7 по Рихтер. При второто земетресение загиват трима и са ранени 80 души, 80 на сто от жилищата в
Стражица стават необитаеми.
На 13 август 2001 г. в Ямбол и околните селища има земетресение с магнитуд 4.3 по Рихтер. Това е вторият трус за района (на 9 август земетресението е с магнитуд 3,5 по Рихтер).
На 5 април 2002 г. на територията на страната са регистрирани три последователни земетресения в два епицентъра. Първото е в 16.14 ч. с епицентър на около 130 километра югоизточно от София,
между Пловдив и Асеновград, с магнитуд
около четвърта степен по скалата на Рихтер. Усетено е по-силно на територията на област Пловдив и по-слабо в Кърджали, Смолян, Хасково и Пазарджик.
В 17.22 ч. в същия район е регистрирано второ земетресение с магнитуд около 3.1 по скалата на Рихтер, което е усетено в района на област Пловдив. Третото земетресение е било в 16.20 ч. с
епицентър на около 110 километра южно от София и с магнитуд около трета степен по скалата на Рихтер. Усетено е на територията на Югозападна България.
На 29 април 2002 г. е регистрирано земетресение с магнитуд 4.0 по скалата на Рихтер с епицентър на 140 километра югозападно от София в района на Кюстендил.
На 18 декември 2003 г. в 1.15 ч. е регистрирано земетресение с епицентър на около 320 километра североизточно от София, с магнитуд около 4.4 по скалата на Рихтер, усетено в района на Шумен,
Провадия и Варна. Има данни за нанесени материални щети.
Най-силно засегнати от земетресението са селата Манастир, Житница, Староселец, Петров дол, както и градовете Провадия и Девня. Пострадалите са настанени в общински и в обществени
сгради.
На 27 юни 2004 г. в 14.54 ч. на около 80 километра южно от София е регистрирано земетресение с магнитуд около четвърта степен по скалата на Рихтер. Трусът е усетен в Дупница, Благоевград,
Разлог, Кресна, Гоце Делчев, Сандански и Банско.
На 10 септември 2004 г. в 20.46 ч. е регистрирано земетресение с епицентър на 15 километра северно от Пловдив между селата Труд и Калековец, на около 130 километра югоизточно от София, на
територията на България. Магнитудът около 4.2 по скалата на Рихтер. Трусът продължава 5 минути и е усетен в Пловдив и общините Куклен, Раковски, Родопи, Марица и Садово, където е бил около 10-15
секунди.
На 27 октомври 2004 г. в 23.36 ч. е регистрирано земетресение с епицентър на около 430 километра североизточно от София, извън територията на страната. Земетресението е с магнитуд около 5.5
по скалата на Рихтер. Няма жертви, но трусът е усетен на територията на цялата страна, с изключение на областите Благоевград и Кюстендил. Има нанесени щети на сгради в Силистра, област Разград,
Русе, Плевен.
На 20 февруари 2006 г. в 19.20 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд около 4.2 по скалата на Рихтер с епицентър на около 200 километра в югоизточна посока от София, на територията на
страната.
На 15 април 2008 г. в 6.43 ч. има земетресение с епицентър на около 170 километра източно от София, на територията на страната, с магнитуд около 4.2 по скалата на Рихтер. Трусът е усетен в
района северно от Габрово.
На 12 май 2008 г. в 13.12 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд 4.3 по скалата на Рихтер с епицентър на около 270 километра североизточно от София.
На 15 ноември 2008 г. в 22.08 ч. е регистрирано земетресение с епицентър южните квартали на София, с магнитуд от четвърта степен по скалата на Рихтер и е усетено в района на столицата.
