Банковата система в България работи с изключително "къси" пари, след като почти три четвърти от привлечения от кредитните институции ресурс под формата на депозити е със срок до един месец.
Банковата система в България работи с изключително "къси" пари, след като почти три четвърти от привлечения от кредитните институции ресурс под формата на депозити е със срок до един месец. Това сочат данните на Българската народна банка (БНБ) към края на 2002 г. Депозитите по същото време са на обща стойност 11.9 млрд. лв. От тях 5.6 млрд. лв., или 47%, са на виждане. Други 3.2 млрд. лв., или 26.8 на сто, са оставени от спестителите за срок от един месец.
Както е известно, за да функционира нормално банковата система и да отпуска дългосрочни кредити, прилеченият от нея ресурс трябва да е със средна срочност над една година. В същото време от един месец до една година са едва 7.9% от депозитите, а над този срок - скромните 4.6%. Именно поради този факт все повече банки започват да търсят кредитни линии и заеми от чужбина, с което да разрешат проблема с "късите" пари. Факт е, че кредитните институции, които работят с пари от чужбина, отпускат и най-дългосрочните кредити. Други банки разчитат, че едва ли всички вложители ще изтеглят парите си по едно и също време и също предлагат заеми с по-дълъг матуритет.
Статистиката на централната банка показва, че левовите депозити като цяло са по-краткосрочни от тези във валута. Ако при влоговете в левове ресурсът до един месец заема дял от над 81% от общия, то при валутните депозити този дял е съответно 66 на сто. От друга страна, при левовите заеми средствата "на виждане" заемат дял от 62.5% от общия привлечен ресурс в българска валута. Едномесечните влогове тук са с дял от близо 19%. От общите средства, внесени в банките от населението, близо 54 на сто са на виждане. На едномесечни депозити стоят 10% от парите на граждани, а 5.5% са оставени за три месеца. При частните търговци положението е още по-тежко, тъй като 91% от парите им в банка са със срок до тридесет дни, тъй като близо 79% от левовия им ресурс е на виждане, а 12% - до един месец. Това още един път показва, че както населението, така и предприемачите разчитат на левовите си пари в банка единствено за плащане на текущи разходи, а не толкова за натрупване на спестявания. Не бива да се забравя, че предприемачите и не разполагат със значителни капитали, които да оставят за "черни дни". За това свидетелства и факът, че 63% от парите им в банка са в левове, а останалите 37% в чуждестранни пари. При гражданите това разположение е точно обратното.
При депозитите във валута положението е малко по-добро. Малко под 36% от валутните влогове са на виждане, а друга една трета от тях са до един месец. Яно е, че гражданите гледат на долара и еврото като подходяща валута за спестяване. Въпреки това населението не гледа на депозита толкова като източник на допълнителен доход (под формата на лихви), а по-скоро като защита от посегателства. Това показва фактът, че едва 28% депозитите им във валута са на виждане. На едномесечен депозит са други 36% от този ресурс. Близо 13 на сто от него са до една година. От общите валутни спестявания на частните търговци 62% са оставени на виждане. Други 16 на сто са под формата на едномесечен депозит, а 10% са предоставени до половин година.
