Този ход ще засили инфлационния натиск и допълнително ще натовари бюджетите на домакинствата
В неделя Турция увеличи своите данъци върху горивата с почти 200%, за да помогне за финансирането на увеличението на бюджета за 2023 г. с 1,12 трлн. турски лири (около 42,2 млрд. долара), след като
смъртоносните земетресенията през февруари и президентските избори през май доведоха до скок на разходите, предаде БНР. Този ход ще засили инфлационния натиск и допълнително ще натовари бюджетите
на домакинствата, като същевременно ще причини огромни загуби за милиони търговци, земеделски производители и компании, които трябва да купуват гориво всеки ден, съобщават Ройтерс и Блумбърг.
Новите специални данъци върху потреблението на различни видове горива, включително бензин и дизел, бяха публикувани в Държавния вестник на страната.
Дизелът и бензинът вече се продават с 6 турски лири повече, тъй като повишението на данъка идва след предишно увеличение на ДДС. Така литър бензин при стара цена от 28 турски лири поскъпва на 34
лири, а дизелът от 26 - на 32 лири. Цената на автогаза пък нараства с 4 лири до 16 лири за литър.
Това е поредното увеличение на горивата в периода след изборите в Турция през май, отбелязват местните медии.
Увеличението ще помогне за посрещане на нуждите от финансиране, произтичащи от смъртоносните февруарски земетресения и ще позволи на Министерството на финансите да поддържа големи парични резерви,
според изявление на министерството. Земетресенията в началото на годината причиниха щети за повече от 100 милиарда долара, изчислява правителството.
Допълнителният данък върху горивата ще помогне за ограничаване на бюджетния дефицит, който скочи до 263,6 млрд. лири през първите пет месеца на годината спрямо 124,6 млрд. лири година по-рано, но
може също така да предизвика ново повишаване на инфлацията, която спадна през юни до 38,21% от 24-годишен връх от 85,51%, достигнат миналия октомври. Инфлационният натиск може да се подсили и от
отслабването на турската лира с близа 25% след президентските избори и планове на правителството да увеличи разходите, за да изпълни предизборните обещания.
По-големият дефицит се дължи до голяма степен на увеличените разходи преди изборите през май, когато президентът Реджеп Ердоган беше избран за трети мандат, както и на възстановителните дейности
след земетресенията в Южна Турция.
В същото време нов законопроект има за цел да компенсира част от фискалната тежест чрез повишаване на корпоративните данъци и удвояване на данъка върху моторните превозни средства за годината. Вече
бяха въведени редица увеличения на данъците върху различни потребителски стоки.
Президентът Реджеп Ердоган, който си осигури нов петгодишен мандат при гласуването през май, обеща временно увеличение на минималната заплата и увеличение на пенсиите.
След изборите Ердоган назначи нов финансово-икономически екип в опит да възстанови доверието. Бившите банкери от Уолстрийт Мехмет Шимшек и Хафизе Гайе Еркан бяха назначени съответно за финансов
министър и управител на централната банка.
Новото икономично дуо обещава ценова стабилност. Централната банка вече повиши своя референтен лихвен процент за първи път от повече от две години - до 15% от 8,5% - и се очаква да продължи с тази
политика, която беше описана този месец като "постепенен" цикъл на затягане.
