Проблемът е, че при повечето случаи времето е ценно, а с административни хватки за забавяне на отговор ведомството осъжда на смърт пациентите
Все повече пациенти съдят Министерството на здравеопазването заради потъпкани права. TV7 излъчи репортаж за поредния случай - на семейство Вучеви от София, които загубват сина си Росен.
През юни 2012 г. синът на Лиляна Вучева издъхва на 38 години от болестта на Ходжкин. Тя е убедена, че той е можел да бъде спасен, но Здравното министерство и касата са отрязали възможностите му за лечение.
За болестта на Росен се разбира през 2004 г. След кратка химио и лъче терапия той влиза в ремисия, но през 2008 г. болестта се завръща и започва изпробването на всевъзможни традиционни и нетрадиционни методи за лечение. След няколко консултации в Германия е било препоръчано нов тип имунолечение, което се прилага само в САЩ. Според виден лекар от Кьолн, шансовете за успех са около 75%.
Лиляна Вучева веднага подава молба до Комисията за лечение в чужбина, защото една доза струва 11 хил. евро., а на Росен са били нужни между шест и девет, което се е оказало непосилно за семейството му. Цели три месеца по-късно пристига отрицателен отговор, с довода, че това лечение не се прилага у нас и има временен ефект. Според Лиляна Вучева по този начин лекарите са подписали смътрната присъда на сина й.
От Министерство на здравеопазването не пожелаха да коментират случая, преди да е излязло съдебно решение. Темата коментира и д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването, който заяви, че шансовете на жената да осъди Здравното министерство са 100%, защото лекарството е с доказана ефективност.
Скандално е, че са били нужни цели три месеца, за да се отговори на толкова спешна молба, заяви специалистът.
Д-р Кацаров ни разказва и друг абсурден случай - през 2011 г. отново при молба до Комисията за лечение в чужбина, Министерството скрива становището на специалист, който подкрепя лечението. След това се открива друг лекар, който дава отрицателно становище и по този начин молбата за лечение в чужбина бива отхвърлена.
Проблемът е, че при повечето случаи времето е ценно, а с такива административни хватки Министерството осъжда на смърт пациентите.
