Основната цел на Национална здравна карта е структурата на здравната мрежа да се адаптира към потребностите на населението, гарантирайки на всеки български гражданин равнопоставен достъп до здравни услуги
Правителството утвърди Националната здравна карта на България. Чрез нея се определят и планират на териториален принцип потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ и се осъществява националната здравна политика.
Основната цел на Национална здравна карта е структурата на здравната мрежа да се адаптира към потребностите на населението, гарантирайки на всеки български гражданин равнопоставен достъп до здравни
услуги.
С Картата е определена нуждата от лекари, лекари по дентална медицина и специалистите от професионално направление "Здравни грижи" в извънболничната медицинска помощ. Определени са също
потребностите от легла за болнично лечение, медицинските дейности по видове и нива на компетентност за всички области, както и необходимите високотехнологична медицинска апаратура и
високотехнологични методи за диагностика и лечение.
Елемент на Националната здравна карта е и Картата на системата за спешна медицинска помощ, съдържаща броя, местоположението и районите на обслужване на структурите за спешна помощ. При определяне
на районите на обслужване на филиалите за спешна медицинска помощ е взето предвид възможно най-краткото време за достъп до и от съответното населено място, без оглед административното деление на
областите.
В областите, в които броят на болничните легла надвишава потребностите на населението, Националната здравноосигурителна каса ще сключва договори с лечебни заведения по критерии и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
Чрез Националната здравна карта се оптимизират механизмите за планиране на медицинските дейности и се създават условия за справедливо разходване на финансовите средства на здравноосигурителната
каса, съобразно нуждите на националната система на здравеопазване.
Документът е изготвен с участието на широк кръг представители на заинтересованите страни – здравни институции, общини, съсловни и пациентски организации.
