Българите между 25 и 64 години, които учат или се обучават в професионално направление, са почти шест пъти под средната стойност за страните от ЕС. През 2012 г. техният дял е бил 1.5%, а през 2014 г. е незначително повишен на 1.8%. Целта е до 2020 г. да надхвърли 5%
Това се посочва в доклад за изпълнението на Националната стратегия за учене през целия живот, който беше одобрен днес на заседанието на Министерския съвет.
Докладът отчита предимно негативни тенденции, свързани с образованието у нас. От данните се вижда, че през 2014 г. България е направила крачка назад в проблема с преждевремнно отпадащите хора между 18 и 24 години от образователната система. Преди 3 години техният дял е бил 12.5%, а през миналата година се повишава на 12.9%. В същото време целта на стратегията е да падне под 11% до началото на следващото десетилетие.
Друг негативен резултат е по отношение на професионалната квалификация в направленията "Информатика", "Техника", "Производство и преработка" и "Архитектура и строителство", за които е записано в стратегията, че трябва да обхващат най-малко 60% от професионалното обучение през 2020 г. Обаче от 2011 г. насам делът на завършилите в четирите области непрекъснато намалява и през учебната 2013/2014 г. достига малко над 45% от всички придобили професионална квалификация.
През 2014 г. напредък се отчита само в една от целите на стратегическия документ – тази за повишаване на дела на завършилите висше образование на възраст между 30 и 34 години. От 26.9% през 2012 г. по план те трябва да достигнат поне 36% през 2020 г., а през 2014 г. са се увеличили на 30.9%. Въпреки лекия ръст обаче, показателят за страната ни остава далеч под средния за Европа от 37.9%.
Докладът идва с препоръки за по-ефективното прилагане на стратегията от различните институции и организации. В тях се набляга на необходимостта от реформа и от нов подход в образованието и обучението, които да обхващат всичките му степени – от предучилищната подготовка до висшето образование и обучение за възрастни.
