С около 20 хил. повече са болничните легла в България, отколкото са необходими. Общо са 48 хил. за страната, от тях 39 хиляди се финансират по Националния рамков договор, а на практика се ползват около 28 хил. при нормално запълнен капацитет до 75% в лечебно заведение
Стойността на осигуреност на болнични легла у нас е с над 40% повече от средната за Европа. Това е като да имаш нужда от един малък хладилник, а да си си купил четири фризера - да им плащаш ток и данъци, защото цялата излишна инвфраструктура в момента се заплаща. Точно с това трябва да се пребори задължителната Национална здравна карта.
Това коментира министърът на здравеопазването Петър Москов по време на конференция, организирана от Института за стратегии и анализи на Валерия Велева, с участието на премиера Бойко Борисов и представители на здравната каса, лекарския съюз, пациентски и фармацевтични организации.
Министърът поясни, че по Националната здравна карта, която ще определя от колко и какви болнични легла има нужда здравната каса в различните населени места, е предвидена осигуреност пак по-висока от средноевропейската - 5.9 на 1000 души при среден коефициент 4.8/1000 за ЕС. Над областното ниво, болниците от национално значение като "Пирогов", "Александровска" и др. ще поддържат мощности като за национално ниво - при тях ще се наслагват добавки, които да отговарят на по-широки потребности - например в ролята им на кардиологични, гастроентерологични или каквито и да е специализирани центрове за цялата област.
Финансирането на болниците не трябва да продължава по същия начин, защото сега не финансираме лечение, а структури, убеден е Москов. Ако вземем една произволно избрана областна болница, една голяма държавна универсистетска болница и една голяма частна болница - тези три многопрофилни болници по същество вземат целия спектър на патология, осигуряват нуждите и гарантират широкопрофилно лечение на пациентите, но заплащането за тях е незначително по-голямо отколкото за малка лечебни заведения с минимални количества услуги и минимална използваемост, даде пример министърът. Средната цената на клиничната пътека и за двата вида заведения е една и съща, независимо че в едните има големи екипи и тежка апаратура, а в другите - не. Точно за това трябва нова методика на финансиране, съобразена със спецификите на лечебните заведения.
Пред журналисти на въпросите как по-точно ще се осъществи това диференциране, министърът обясни, че засега е изброил само причините в полза на диференцирането, а как ще става то е "дълъг разговор". "Няма две мнения за това, че различните видове болници не могат да търпят повече този начин на финансиране. Наистина средната стойност, която получават не отчита характеристиките, спешността, апаратурата, количеството пациенти и тежки пациенти, които приемат - това облагодетелства едни и кара големите структуроопределящи болници да гълтат вода", коментира Москов. По думите му със съсловните организации и касата са на едно мнение по въпроса и работят по остойностяването на преминал пациент през всяка една болница, защото стойността е различна.
Зам.-министърът на здравеопазването Бойко Пенков допълни, че идеята не е за една и съща дейност да се плаща различно в различните лечебни заведения, и клиничните пътеки ще останат фиксирани, като ще служат за базовото заплащане. Вместо това ще се гледа на методиката като на различно формиране на бюджетите на болниците. По думите му новата формула ще може да се въведе още от април, заедно с влизането в сила на новия Национален рамков договор.
