Усреднените загуби на човек пък възлизат на малко над 1000 лева за година
Около 6 млрд. лева годишно губи държавната хазна от недекларирани възнаграждения. При средна работна заплата за страната от 1060 лв. по данни на националната статистика, средната декларирана в Националния осигурителен институт е 821 лв., пише в. Монитор.
Сметките показват, че при тази разлика месечно хазната губи по 53 млн. лв. от невнесени осигуровки за всички работещи над 2,2 млн. души, а годишно цифрата набъбва до малко над 6 млрд. лв. "Липсата
на пари в осигурителните фондове означава невъзможност държавата да изпълнява основните си функции. Тези вноски днес са необходими на правителството, за да изплащат пенсиите на родителите ни утре.
Освен това бюджетът е източник и на ред други блага като здравеопазване и инфраструктура", коментира пред "Монитор" говорителят на НАП Росен Бъчваров. Щетите за родните служители също не са малко,
годишно те губят над 2 млрд. лева.
Усреднените загуби на човек пък възлизат на малко над 1000 лева за година, а за период от 30 години набъбват до 32 хил. лв., показват изчисленията на новия софтуер на Националната агенция по
приходите на сайта zaplatavplik.bg. За същия период пък всички работещи ще бъдат oщетени с почти 73,5 млрд. лв. от болничните, ползването на обезщетение за безработица или при майчинство, както и
при пенсиите, където е най-голямата загуба. Дори и да се осигуряваме на реалната си заплата пак има риск да имаме проблем при достигане на пределна възраст. "Честа практика е работодателите да
осигуряват служителите си на 4-часов работен ден, а действително те да прекарват над 8 или 12 часа в службата. Ако този феномен продължава през целия трудов път на човека, той никога няма да може
да се пенсионира.
Перспективата е доста плашеща, защото това означава, че близките му ще трябва да поемат грижата за него", обяснява Бъчваров. В този случай, тъй като няма да му стига стаж, работникът ще трябва да
изчака достигането на 70-годишна възраст, за да получи социална пенсия за старост, която е в размер на 125,58 лв. Друг проблем се оказвала работата на трудов и граждански договор едновременно.
Макар законът да го допуска, според служителите на НАП, ако системно човек извършва една и съща повтаряща се дейност, това било белег на трудов договор и те можели да задължат работодателя да
трансформира гражданския в трудов. "Мит е, че работодател и работник са равнопоставени в трудовите правоотношения. Истината е, че работодателите имат доминираща роля", коментира Бъчваров. Освен
чисто социални проблеми в средносрочен и дългосрочен план осигуряването на сума, по-малка от реалния доход, носи и рискове в настоящето. Например ако млада двойка, която се е преместила скоро в
столицата и няма собствено жилище, е пресметнала, че ще й бъде по-изгодно да изтегли заем от банка, вместо да плаща наем, ще срещне трудности в отпускането му. Причината е, че ако се осигуряваме на
520 лв., дори и реалната ни заплата да е 2000 лв., няма как да докажем доход. Получаването на заплата в плик води и до данъчни рискове, обяснява Росен Бъчваров. "Ако декларираната ни заплата е
минималната, а разполагаме с имоти и коли, които не отговарят на реалните ни възможности, тогава приходната институция се намесва", допълни Бъчваров. Проблемът със заплатите в плик се оказва не
само български, но и общоевропейски. В някои от държавите ако средните възнаграждения са под определения праг за бранша, то съгласно законодателството те автоматично биват декласирани от обществени
поръчки.
