И правителството, и управляващите в парламента са твърдо убедени, че данък върху лихвите трябва да бъде въведен, въпреки острата реакция на обществеността и опозицията
Данъкът върху лихвите по депазити ще важи само за сключени договори след 1-ви януари 2013 г. Ще се облагат само влогове с договорена лихва. Данък ще се плаща и върху депозити в банки извън страната.
"Лихвите, които ще бъдат облагани с данък, ще бъдат само тези, за които има сключен договор с банката за определен срок, за определена сума, която е блокирана за този срок и за конкретен лихвен процент, който ще бъде получен за този срок. Това е точната дефиниция на депозит и само такива банкови сметки ще бъдат облагани с данък", това обяви шефът на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова пред bTV.
И правителството, и управляващите в парламента са твърдо убедени, че данък върху лихвите трябва да бъде въведен, въпреки острата реакция на обществеността и опозицията. Според финансовия министър Симеон Дянков това не е нов данък, а разширяване на данъчната основа на вече съществуващия плосък данък, който е бил въведен от тройната коалиция.
Не можем да връщаме лентата назад, обяви пък Стоянова и припомни, че приходите от данъка вече са заложени в приходната и разходната част на проектобюджета.
"Ние сме единствената държава в ЕС без данък по лихвите. Така че всички останали 26 страни от ЕС имат данък върху лихвите”, заяви Дянков пред Нова телевизия. По думите му това е така, защото данъчното законодателство трябва да е справедливо в облагането на труда и капитала. Според него в България на каквато и работна заплата да работят хората се облага трудът за всички.
„В капитала обаче има някои изключения. Това е най-голямото изключение. Един вид, ако си рентиер, ако държиш пари в банка, те работят за теб, създават повече пари, това не се облага. Това има два проблема – първият е социалната справедливост”, обясни още Дянков. „Ако имаш депозит от 1000 лв., данъкът е не върху депозитите, а върху лихвите върху депозитите. Ако имаш 1000 лв. на депозит, на месец от този данък ще плащаш 0,30 лв. или около 4 лв. на година. Данъкът е доста нисък за тези нива”, подчерта финансовият министър.
Той обясни още, че към този момент е невъзможно поставянето на долен праг за плащане на данъка. "Ако отворим тук темата дали да има праг до 1000 или 5000 лева, тогава веднага ще излезе темата, че и в заплащането на заплатите трябва да има такъв праг. Аз смятам, че системата на социално осигуряване търпи развитие и промени, но те трябва да стават в по-плавен график", добави Дянков.
Той уточни, че данъкът влиза в сила от 1 януари 2013 година, така че тези, които сега имат спестявания, могат да са спокойни.
Министърът подчерта също, че данъкът не може да бъде избегнат, ако парите са вложени в чужди банки. "България има споразумение с почти всички страни за двойно данъчно облагане, така че данъци ще бъдат платени и върху депозити на наши граждани в Швейцария, Англия, Германия и др. страни. Нашите банки отдавна превеждат подобни данъци на други страни", каза още той.
"Излишно се драматизира темата за въвеждането на данък върху лихвите по депозитите, което всъщност е премахване на една несправедлива преференция във финансовата ни система", коментира и зам.-министърът на финансите Владислав Горанов, цитиран от БНТ. Той смята, че притесненията на някои хора, особено на по-заможните, свързани с този данък, са породени от нивото на запазване на банковата тайна. "Някои от тях не могат да обяснят откъде е произходът на парите, които са депозирали в банка. Искам да ги успокоя, че информацията за депозитите на хората няма да минава през НАП", добави Горанов.
По думите му, в бюджета за следващата година са планирани около 600 милиона лева разходи за пенсии, пари за образование, здраве и култура. "Това ни кара да търсим приходи за бюджета", допълни той.
Решението да се въведе данък върху лихвите на депозитите има някаква логика, но само в краткосрочен план, заяви пък вчера пред БНР Цветелина Бориславова, основен акционер и председател на Надзорния съвет на "Българско-американска кредитна банка". По думите й обаче в дългосрочен аспект не е добро решение.
"Вероятно за ГЕРБ има икономическа логика. Бюджетът ще бъде запълнен с една определена сума, която за тях е предвидима. Това е гарантирана сума", коментира Бориславова. По думите й, от друга страна, това ще окаже не особено благоприятно дългосрочно влияние за икономиката и на доверието на хората.
"Не смятам, че би се отразило на банковата система. Не смятам, че това ще вдигне и лихвите по кредитите", каза обаче банкерката.
