Само за последните четири години държавата е изплатила 371 млн. лева за преодоляването на щети, причинени от природни бедствия. 250 млн. от тях са предназначени на неотложни възстановителни работи
"Държавата няма как да избяга от функциите си да подпомага нуждаещите се. Когато са унищожени домове, в зависимост от ресурса държавата помага. Винаги тези, които очакват, очакват повече. Ние осигуряваме подкрепа, а не я обезщетяваме, ако има наводнение, земетресение, ураган или друго бедствие.
Трябва да имаме реалистични очаквания, защото един от проблемите, с които се сблъскваме са именно нереалистичните очаквания", подчерта той.
Отделеният бюджет за възстановяване и подпомагане при бедствия е крайно недостатъчен – имаме нужда от алтернатива . Това заяви Томислав Дончев, вицепремиер и министър на европейските фондове и икономическата политика.
По думите му това са минимални стойности, като само средствата за възстановяването на щетите от едно свлачище могат да са от 0,5 млн. лева и да достигнат около десет милиона лева.
През последните години природата е нанесла огромни щети върху инфраструктура и имущество, каза още Дончев. Той посочи, че 450 млн. лв. са само исканията до Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане, а щетите вероятно са за два пъти повече.
След като предишният Кабинет Борисов направи застраховането на общинските и държавните обекти срещу бедствия и аварии задължително, сега големият проблем остават частните имоти.
Световната практика познава няколко модела, сред които форма на задължително застраховане или катастрофичен пул. И двата модела имат предимства и недостатъци, но и двата модела са по-добри от настоящия вариант, заяви Дончев. По думите му трябва да се избере един от тези варианти. Ако бъде продължена практиката частни имоти да бъдат подпомагани от държавата, ще дойде време да искат подпомагане и когато жилището е пострадало от старост, смята вицепремиерът.
"Нашето разбиране е, че собствеността не е задължение, а право. Това право носи своите последствия за този, който държи да го има. Претенциите на колегите от застрахователния бранш, че застраховането трябва да е доброволно, се подкрепя от мен и от правителството”, посочи министърът.
Според Горанов, възможно решение е след дадено природно бедствие, органите на държавата да преценят доколко собственикът не е могъл да застрахова имуществото си и, евентуално, след това той да бъде подпомогнат от държавата до размера на данъчната оценка.
Министърът направи и уточнението, че от тези средства ще могат да се възползват само социално слаби лица.
Приходите от тази лихва досега отиваха директно в държавния бюджет на страната и са за около 25 млн. лева годишно.
Владислав Горанов съобщи още, че през следващите две до три седмици експертна група ще подготви законопроект по темата за ликвидирането на щети от природни катаклизми и изрази увереност, че до началото на лятото този закон ще стане факт.
Разработена е политика и стратегия на БЧК по управление на бедствията до 2020 г. Това каза Ясен Сливенски, директор на Дирекция "Мениджмънт на бедствията” Български червен кръст по време на пресконференция. БЧК участва в националния план за защита на населението при бедствия, където са описани задачите, които нашата организация е поела и изпълнява", уточни Сливенски
По думите му дейностите се базират на вътрешноорганизационни документи по отношение на бедствията.
"От 2000 г. досега БЧК натрупа доста опит. Без доброволците много трудно бихме изпълнили своята мисия, така че се гордеем с доброволните екипи за работа при бедствия, които са 22 към 22 области в България", каза още Сливенски. Той поясни, че това са над 400 души, обучени в реакция при бедствие, а отделно има и младежки групи.
