Swiss Re представи статистика за периода 1975-2014 г.
Природните катастрофи се случват все по-често и са все по-тежки. Особено остро последиците от тях се усещат от развиващите се пазари, които едновременно са най-сериозно пострадали, но и най-малко подготвени, се казва в наскоро публикуван анализ на Swiss Re.
Икономическите загуби от стихийните бедствия постоянно растат. През 80-те години на ХХ век щетите от природни катастрофи (отчитайки инфлацията) средно възлизаха на около $30 млрд. годишно. През 90-те години на ХХ век показателят нарасна до $104 млрд. за година. За последното десетилетие икономическите загуби достигнаха средно $182 млрд.
В процентно отношение спрямо БВП икономическите загуби от природните катастрофи нарастват.
Докладът на Swiss Re посочва два напълно различни примера. В периода 2010-2011 г. Хаити и Нова Зеландия бяха подложени на мощни земетресения. В този период в Нова Зеландия се случиха три
сеизмични събития в региона Кентърбъри, най-разрушителното от които бе през февруари 2011 г. Земетресенията в тези страни бяха с магнитуд 7 бала по Рихтер. Икономическите загуби за Хаити бяха
изчислени на $8,5 млрд, а в Нова Зеландия – на общо около $ 31 млрд. от трите труса. В Хаити загинаха над 200 000 души, а в Нова Зеландия имаше 185 жертви. Загубите в Хаити бяха еквивалентни
на 120% от БВП – колосален удар дори за развита страна, да не говорим за такава като Хаити. Загубите в Нова Зеландия бяха оценени на 18% от БВП. Икономическият ръст в Хаити намаля от 3,5 % до минус
5,1 % през 2010 г. Рязко падна износът заради щетите, нанесени на летището и други важни инфраструктурни обекти и производствени бази. Застрахователните компании покриха малко под 1% от загубите и
Хаити бе напълно зависима от чуждестранна помощ. В Нова Зеландия трусовете предизвикаха сериозни щети по големите летища, морски портове и магистрали. Пострада инфраструктурата на хранителната
промишленост и производството на текстил, машини и транспортно оборудване. Близо 80% от преките загуби в Нова Зеландия бяха покрити от застрахователите.
Изводите от тези два примера са в няколко посоки. Едната е, че всички страни са повече или по-малко изложени на риска от стихийни бедствия и са различно готови да противодействат на заплахата. Вторият аспект се отнася до периода след катастрофата. Застраховането може да минимизира негативните последствия от природните катастрофи. В този случай Хаити е пример как липсата на застраховки може да стане причина за сериозен икономически спад няколко години след бедствието.
Средно през последните 10 г. едва около 30% от катастрофичните рискове в САЩ са застраховани. Това означава, че около 70% от загубите - около $1,3 трлн. - са отговорност на гражданите, фирмите и правителството, сочи още докладът.
