Ниските данъци, ниските разходи за работна сила и географското ни положение са недостатъчни, според японския посланик
Ниските данъци, ниските разходи за работна сила и стратегическото географско положение са недостатъчни предпоставки за японските бизнесмени да увеличат инвестициите си в България. Сред предизвикателствата, пред които са изправени японските компании, са недовършената инфраструктура, недостига на висококвалифицирани кадри, честите промени в законодателството и бюрокрацията. Това стана ясно по време на лекцията на Макото Ито, посланик на Япония е нас, проведена в Българската търговско-промишлена палата. Тема на лекцията беше „Икономическата реконструкция на Япония след земетресението и японско - българските икономически отношения”.
Успешните японски инвестиции в България трябва да се рекламират и да се задълбочи обменът между японските и българските бизнесмени. Добра възможност за реклама за България ще бъде и по време на следващата среща на японско-българския икономически съвет, която ще бъде придружена от инвестиционен форум с участието на г-н Делян Добрев, министър на икономиката, енергетиката и туризма. Сред успешните японски инвестиции е Yazaki. Компанията ще отвори нов цех в Сливен. Toshiba проявява интерес към енергетиката, а японска фирма има интереси в България в областта на строителството на тунели. Розовото масло, което България изнася успешно и в Япония, е в основата на капсула- хранителна добавка, разработена в Страната на изгряващото слнъце. Капсулата подобрява организма и е нетрадиционен начин за използване на българския продукт.
Н. Пр. Макото Ито отбеляза безпрецедентните щети (около 169 милиарда евро), които Япония трябва да понесе след земетресението на 11 март 2011 г. Страната работи по възстановяването на жилищния фонд и мощностите, подчерта той. Жертвите от земетресението са над 15 000 души. Възстановителните работи възлизат на 180 милиарда евро. В Япония е създадена специална агенция по възстановителните работи с регионална насоченост. Япония не само работи по възстановяване на съществуващата инфраструктура, но и се стреми да намали до минимум щетите при евентуално земетресение от същата величина в бъдеще. В различните региони в Япония възстановителните работи протичат на различен принцип. Обемът на възстановителните работи е голям и включва също разчистване на отломки и обеззаразяване на районите в близост до Фукушима. Земетресението се отрази неблагоприятно и на японската икономика, отбеляза Н.Пр.г-н Макото Ито. Разрушени са някои от каналите за доставка, които засягат индустрията и производството. Йената също поскъпна след земетресението на 11 март 2011г. Енергийната стратегия на Япония също се нуждае от промяна след ядрения инцидент. През 2010 г. делът на ядрената енергия е бил 26 % от енергийния баланс на страната, а според първоначалните планове правителството се стремило атомната енергия да достигне до 45 % от енергийния баланс на страната до 2030г.
След Фукушима, Япония преработва основния енергиен план на страната до края на лятото на 2012 г. Съществуват няколко групи експерти, които имат различни позиции за процента на атомната енергия в енергийния баланс на страната. Според някои до 2030 г. Япония трябва да намали дела ядрената енергия. През 2010 г. енергията от ВЕИ в Япония е 11 % от енергийния микс на страната, а целта на правителството на Япония е да достигне около 25-35 %. За да изпълни новите си цели Япония трябва да увеличи и енергията от вятърни и фотоволтаични централи.
