Пациентите ще попълват анонимни анкети дали са им искани пари
Близо 1 млн. лв. е дефицитът в Александровска болница за януари и февруари, отчете новото ръководство вчера. Приходите от здравната каса са 3.3 млн. лв. месечно, а разходите - 4.3 млн. лв., обясни
шефът на борда на болницата и зам. здравен министър Матей Матеев. Предишното ръководство на Александровска беше сменено заради лошо управление и трупане на дългове. МЗ освен това се зарече, че тази
година държавата няма да покрива задължения на лечебниците. В момента болницата има и 4 млн. лв. непогасен борч от м.г.
Матеев не можа да обясни защо отново се формира дълг. Според него обаче след първото шестмесечие ще се предоговаря стойността на пътеките и най-вероятно ще се увеличи. Болницата обаче все пак е
успяла да намали разходите и да увеличи приходите си. Използват се по-евтини лекарства, без това да влияе на качеството на лечението, обясни директорът доц. Асен Златев. Досега в много клиники са
изписвани най-скъпите медикаменти.
Заплатите също са съобразени с приходите, обясни Златев. Най-сериозно са орязани възнагражденията на лекарите - от средно 635 лв. за февруари 2005 г. на 447 лв. за същия месец на т.г. В края на
тримесечието обаче се прави изравняване и очакваме средната заплата в болницата дори да се повиши на около 500 лв., каза Матей Матеев.
Клиниката по дихателна недостатъчност не се закрива, а се преобразува, тъй като има дублиращи звена, каза още Асен Златев. Пациентите и персоналът се пренасочват към други реанимации. Предстои
преструктуриране и на клиниките по кардиология и нефрология, започват и конкурси за шефове на повечето клиники.
От края на март пациентите на Александровска болница ще могат да попълват анонимни анкети за престоя си в лечебницата. Това ще става при изписването и ще има въпроси дали са искани пари, от кой, за
отношението на санитарите, сестрите и лекарите, за качеството на лечението, храната и обстановката. Не е ясно обаче какво може да последва от анонимни сигнали.
Здравните работници започват протести от април заради кризата в системата, обяви "Подкрепа". В момента болниците се разграждат, защото нямат собственик и отдавна са без капиталови инвестиции, които
трябва да бъдат 25% от бюджета им, аргументираха се от профсъюза. Заплатите пък се плащали на остатъчен принцип - едва след като се покрият останалите разходи. Моделът на клиничната пътека е
изчерпан и опасен за отношението към болните, защото чрез него са нарушени връзките между различните специалности и хронично болните са застрашени, категорични са синдикалистите. Оттам се обявиха и
срещу ежегодното подписване на национални рамкови договори. Профсъюзът препоръча да се изготвят стандарти в медицината, а след това всяка година само да се договарят цените и обемите на конкретната
помощ.
