Шефовете на трезори бесни от новите мерки на БНБ
Както се беше заканила, БНБ дръпна отново кредитните юзди на банките. Новата примка бе предизвестена, но това не я прави по-малко болезнена и за гражданите, и за трезорите. По-страхливите банки
дори започнаха да я прилагат спрямо новите си клиенти още от петък - веднага след като управителният съвет на централната банка взе решението. Въпреки че там изрично е казано, че промените в
начисляването на новите ставки ще започнат да се прилагат 3 дни след публикацията в Държавен вестник.
Още в петък клиенти на един от големите трезори се оплакаха, че чиновниците в крачка променили правилата за отпускането на заем за жилище. Това се случило, след като процедурата била стигнала
почти до края. Хората са платили почти всички такси и комисиони на банката, както и капарото за апартамента. Неочаквано от банката им съобщили, че не могат да отпуснат исканата сума, а с няколко
хиляди евро по-малко. Обяснението било: "Правим го с оглед новите промени в изискванията, които БНБ прие вчера." Разтревожени граждани се обадиха в редакцията на вестник "Стандарт", за да попитат
какво се случва.
Какво промени БНБ всъщност?
Крутите мерки се отнасят за вече просрочените заеми с неплатени вноски от един до два месеца. В такива случаи досега банката внасяше в БНБ 10% от сумата на заема под формата на специфични провизии
за загуби от обезценка. Сега ще се затварят 20 на сто. Когато не е плащано от 61 до 90 дни, провизиите се увеличават на 75% от заема, докато сега са 50%. За да влязат в действие тези ограничения,
трябва преди всичко заемът да не се обслужва. След това да минат поне 3 месеца, за да се документира това. И едва тогава да се наложат някакви ограничения или санкции на клиента. А сега излиза, че
банката наказва по презумпция. Или което е още по-лесно - няма кредит, няма проблем. В същото време тя не връща вече платените й пари за проучване, разрешение, ангажимент и пр. - названия на
допълнителните оскъпявания на заемите извън официално оповестената лихва.
Така и не стана достатъчно ясно защо БНБ предприе новото затягане на кредитната дисциплина, след като и предишните дадоха искания ефект. От Централната банка дори признават, че ръстът на кредитите
е намалял до исканите нива само за половин година, откакто са въведени мерките. В същото време от БНБ заявяват, че го правят само заради "няколко банки, които поддържат стратегията си за запазване
на пазарен дял, ползвайки евтино външно финансиране". Висшите банкери се опасяват, че това ще провокира и други банки с недотам богати чужбински роднини да се включат в наддаването. Или в случая
БНБ се изживява като строга майка, която не дава на глупавия малчуган да бръкне в контакта.
Банковите мениджъри официално се разделиха на два лагера. Едните задават разумно въпроса - защо след като предишните мерки дават искания резултат, се приемат нови, и то без диалог с кредитните
институции. Сред тях е Петер Харолд, шеф на Ейч Ви Би банк Биохим и Хеброс. Други пък мазохистично ръкопляскат на новите кредитни юзди. В действителност всички те извън официалните изявления са
бесни заради безсмислените загуби, които търпят. Дори определени среди в ръководството на БНБ негодуват срещу намордника.
"Международният валутен фонд настоява за нещо, което си е наумил. Но след това хората от мисията си хващат самолета за Вашингтон, а ние оставаме тук да се оправяме с кашите, които са забъркали",
каза неотдавна за "Стандарт" източник от централната банка, пожелал да остане анонимен.
Финансистът Емил Хърсев пък обвини фонда в абсолютно безсмислени упражнения на гърба на българския данъкоплатец и предприемач.
След като България не взема пари от МВФ, страната може да има независима икономическа политика, коментира и "бащата" на валутния борд у нас Стив Ханке в интервю за наш ежедневник.
