Парламентът отряза достъпа на МВР до данъчните досиета без съдебно разрешение
Парламентът забрани на данъчните да претърсват и изземват документи при проверки и ревизии, ако им се отказва достъп. Те ще трябва да искат съдействие от МВР и ще чакат полицията да вземе и да им
предостави необходимите им документи.
В сега действащия Данъчен процесуален кодекс е записано, че при укриване на факти и обстоятелства, свързани с данъчни задължения и данъчни нарушения и при възпрепятстване от страна на
проверяваните, данъчните могат да извършват действия по претърсване и изземване по реда в Наказателно процесуалния кодекс. В новия Данъчно осигурителен процесуален кодекс тези права са им
отнети.
Вчера парламентът гласува окончателно част от текстовете в кодекса. Без него не може да стартира Националната агенция по приходите (НАП), която ще обедини данъчната администрация и част от НОИ.
Според приетите текстове иззетите вещи, книжа или други информационни носители ще се предават от МВР на приходните органи с протокол и опис.
Данъчните ревизии няма да могат да продължават повече от 3 години, решиха още депутатите. В момента по искане на министъра на финансите ревизиите могат да се удължават, като няма срок. Парламентът
записа, че при особена фактическа сложност на проверката и със заповед на изпълнителния директор на НАП ревизията може да трае максимум 3 години.
Според приетите вчера текстове президентът, главният прокурор и няколко агенции във финансовото министерство могат без съдебно разрешение да искат данни от данъчните досиета на граждани и фирми.
Достъп до данъчната и осигурителната информация ще имат и съдия-изпълнителите във връзка с образувани от тях дела. Депутатите одобриха предложението на бюджетната комисия органите на МВР да
отпаднат от кръга на лицата и службите с право на достъп без разрешението на съда.
Длъжностно лице, което занижи реалните пазарни цени на имот, за да се намалят данъчните задължения, ще доплаща разликите, предвижда друг текст от кодекса. НАП може да изисква от контролираните лица
да декларират банковите си сметки в страната и в чужбина, да установява притежаваните имущества, пари, ценни книжа, да запечатва каси, складове, офиси и други подлежащи на контрол обекти.
НАП може да събира оригинални документи, извлечения по сметки и др., за да установи задълженията за данъци и осигурителни вноски.
От 1000 до 5000 лв. глоба ще плащат чиновниците с достъп до данъчните досиета при злоупотреба с информацията в тях. При особено тежки случаи санкцията ще стига до 10 000 лв. При отказ да се приеме
попълнена и подписана декларация, глобата за служителя е до 300 лв., а при повторно нарушение - до 600 лв.
При плащане на просрочени данъци и осигуровки първо ще се погасява главницата, след това лихвите и накрая - разноските. Досега първо се плащаха разноските, след тях лихвите и главницата. От
финансовото министерство обясниха, че при сегашния вариант, докато се плащат разноските и лихвите, върху главницата се трупат нови лихви.
Обсъжда се и идеята плащането на данъци и осигуровки да бъде безплатно за граждани и фирми, като разходите по банковите преводи се поемат от НАП.