Покупки на апаратура и ремонти ще се разрешават само на болници, чиито разходи не надвишават приходите, обясни още здравният министър
Здравният министър ще намалява с до 80% заплатите на бордовете и директорите на болниците, които продължават да трупат големи дългове и не съкращават неизползвани легла, съобщи министър Радослав
Гайдарски.
До 15 март всички държавни болници ще трябва да представят в МЗ финансови планове за приходите и разходите си и въз основа на тях да сключат договори за управление с ведомството. Те ще трябва да
спазват и задължителни критерии - просрочените дългове да не надвишават 25% от общите разходи, парите за лекарства и консумативи да са не повече от 35% и използваемостта на леглата да е минимум
80%. "Досега имаше болници, чиито разходи бяха 100% повече от приходите, 42-47 на сто от средствата се даваха за лекарства, а средно дневно в страната има 5-6 хиляди неизползвани легла, т.е. общо
12 големи болници", поясни Гайдарски.
Ако при тримесечните отчети в МЗ се окаже, че дадена болница не спазва поне 2 от трите критерия, министърът ще орязва до 80% от възнаграждението на борда за максимум 3 месеца. Директорите получават
до 400% от средната заплата за болницата, а бордът - до 2 средни заплати. Досега възнагражденията на управляващите лечебното заведение не бяха обвързвани с дейността, обясни още Гайдарски. При
постоянни нарушения на финансовата дисциплина бордовете може и да бъдат сменени, твърдят още от МЗ. Санкциите обаче са само пожелателни за общинските болници, тъй като те не са собственост на
ведомството.
И досега болниците сключваха договори за управление с МЗ. От сегашния екип на ведомството твърдят, че въпреки това е нямало контрол над разходите им. През 2003 г. обаче предишният министър Славчо
Богоев глоби с 10 до 50% от заплатите бордовете на най-задлъжнелите болници. Те са същите, чиито управи бяха сменени от новия екип на МЗ заради големи дългове - "Св. Екатерина", "Пирогов", ИСУЛ,
"Св. Георги" в Пловдив. Особен ефект нямаше и дълговете продължиха да растат до 220 млн. лв. за м. г. От 2005 г. непокрити остават 54 млн. лв. просрочени задължения. "Не можем сега да намерим
парите, ще говорим с кредиторите за разсрочване", каза проф. Гайдарски. "Ако и тази година има преразход, системата може да рухне", предупреди той.
Съкращения ще има там, където щатът е раздут, смята здравният министър. Нямало и риск болниците да пестят от нужни за пациентите лекарства, тъй като клиничните пътеки изискват определен минимум
медикаменти.
ПРОПУСК
Не е ясно кой плаща за спешните пациенти в болниците, които нямат осигуровки, но не са бедни, призна проф. Гайдарски. По закон спешната помощ е безплатна и се поема от държавата. Ако пациентът е
осигурен, лечението се поема от НЗОК, ако не е, но е беден - от специален фонд. По закон богатите неосигурени трябва да си плащат, но пари не може да им се искат за спешно лечение. В момента обаче
никой не го плаща.
Още не е ясно и как ще се плаща на болниците за лекувани, но нехоспитализирани пациенти - например при счупени крайници и прегледи при остри болки през нощта или по празници. "Това е неотложна
помощ и за нея здравната каса плаща на личните лекари и специалистите в доболничната помощ. Болниците обаче не бива да отказват лечение или да искат пари от пациентите", обясни зам. здравният
министър Матей Матеев. Според него това лечение ще струва на болниците около 30 млн. лв. "Още се търси начин как да се финансира тази дейност", допълни той. "Счупването на крак е спешна, а не
неотложна помощ", смята обаче министър Гайдарски. "Нека само тези 30 млн. лв. да са кусурът на системата - ще ги намерим", допълни той.
Най-вероятно новият директор на болницата "Св. Георги" в Пловдив ще бъде досегашният и. д. и бивш депутат от БСП Илия Баташки. Той е единственият, подал документи за поста. Конкурси текат и в
другите две болници със сменени ръководства - "Св. Екатерина" и Националната кардиология. За "Св. Екатерина" кандидатите са двама - проф. Генчо Начев, член на УС на НЗОК, и доц. Николай Димитров,
лекар от болницата. За Националната кардиология кандидатите са 5-има. Само болниците в Разград, Монтана и Окръжна в София са почти без преразходи, сочат проверките на МЗ на областните болници. За
да има смени в бордовете на останалите обаче, трябва да се свикат общи събрания, тъй като 49% от собствеността се държат от общините, обясни Гайдарски.
