Липсата на квалифицирани специалисти гони бизнеса от страната
Фирми от обувната ни промишленост изнасят производството си в чужбина. Това каза вчера Соня Петкова, член на управителния съвет на Браншовия съюз на кожарската, кожухарската, обувната и
галантерийна промишленост у нас.
Най-вероятно ще се прибегне до комбиниран вариант. Някои от операциите, които изискват повече ръчен труд могат да бъдат изнесени в Индия или Китай. "Мозъчният тръст" обаче - мениджърите,
моделиерите и т.н., трябва да остане тук, обяснява Петкова.
Една русенска кожарска фирма дори вече е изнесла производството си в Южна Африка.
Обмисля се и вариант за сътрудничество с китайски фирми. В момента от страна на азиатската държава има сериозни инвестиционни намерения към България. Интересът им е предизвикан от възможността за
съвместно производство, при което половината от цената на продуктите да се формира у нас. Така на стоките легално може да бъде приписан български произход, а по този начин се разширяват и
възможностите им за реализация в Европейския съюз, каза още Петкова.
Основната причина за желанието на обущарите да изнесат производството си в чужбина е недостигът на квалифицирана работна ръка у нас. Липсват не само работници, но и мениджъри, моделиери, изобщо
специалисти, които да изпълняват управителни функции, коментира представителката на браншовата камара.
Старите професионалисти от бранша или сами са се заели да въртят фирми, или вече са пенсионирани. Пък и те не са толкова добре квалифицирани. Пазарната икономика изисква много повече умения и
познания. Ако преди едно предприятие правеше по 2 модела обувки на сезон, то сега една не много голяма фирма прави по 50. Трябват ни нови критерии, ново ниво на производство, нови хора, обяснява
Петкова.
В момента 6-7 дизайнери на обувки обслужват цяла България и правят сходни модели. Дори част от операциите да се изнесат в чужбина пак остава проблемът с недостига на такива кадри. А в същото време
новите попълнения нямат желание да учат занаята. Много фирми от обувната и кожарската промишленост предлагат на безработни млади хора да им осигурят обучение като през това време им дават минимална
работна заплата. Те обаче не се съгласяват под предлог, че това заплащане не ги устройва. А то на практика им се дава даром, оплаква се представителката на бранша.