Управляващите одобриха пакет за стабилизация без никакви разчети за ефекта върху бюджета
Премиерът Пламен Орешарски предложи пакет от мерки, които няма да решат проблемите на държавата.
Управляващите разиграха евтин сценарий, с който имитираха загриженост за българските граждани и фирми. В опит да отклонят вниманието от безпрецедентните протести депутати и неколцина министри
начело с премиера Пламен Орешарски обсъдиха пакет от "спешни стабилизационни мерки". Пакетът, пълен с популистки обещания, обтекаеми намерения и странни срокове, бе обсъден и одобрен от скромен
брой народни представители -107 го подкрепиха, а един от "Атака" гласува "въздържал се". В пленарната зала премиерът отказа да обясни откъде ще дойдат парите за увеличения на пенсии, социални
помощи и добавки.
Повечето спешни мерки се оказаха познатите обещания за непазарно мачкане на цената на тока, административно вдигане на доходи и т.н. Други точки в "екшън плана" са толкова общи и пожелателни, че
предизвикаха лавина критики, включително и от БСП и ДПС.
"Днес заставам пред всички български граждани и пред вас - народните представители - и искам вашата временна подкрепа за пакет спешни мерки за подобряване положението на българските граждани и
подобряване на бизнес климата", заяви Орешарски от парламентарната трибуна, като за пореден път посочи, че подаването на оставка е лесно решение, но не иска да бяга от отговорност.
Пакетът се оказа кратка версия на плана "Орешарски" с конкретни срокове, но очевидно писана нервно "на коляно". А някои "конкретни действия" звучат като подигравка с очакванията на бизнеса и
гражданите. На фона на обещанията за предвидима бизнес среда и максимално облекчаване на работодателите в плана внезапно се появи вдигане на минималната работна заплата от 1 октомври. Сам Орешарски
призна, че тази мярка ще навреди на бизнеса. "Даваме си сметка, че увеличението на заплатите е повишение на доходите, но има отношение и към конкурентоспособността на българските фирми", коментира
той.
Синдикатите искат най-ниското възнаграждение да стане 340 лв. Това обаче води до увеличение на разходите за труд и съответно съкращения. Наетите намаляват с около 50 000 до 100 000 на година, а
работодателите твърдят, че това е именно заради необоснования ръст на минималната заплата и осигурителните прагове. Синдикатите пък защитават тези стъпки, защото според тях така се изсветляват
доходи.
Орешарски потвърди, че ще бъде спряно вдигането на пенсионната възраст. Това е предизборно обещание на БСП, въпреки че ЕК препоръчва да затегнем още повече условията. Аргументът е, че така ще се
отпушат места за намаление на младежката безработица. Догодина се връща "швейцарското правило", според което пенсиите се индексират с 50% от ръста на инфлацията и 50% от ръста на средния
осигурителен доход. Според прогнозите на НОИ през 2014 г. това няма да натежи много на бюджета, защото става дума за около 2.5%. Реално това би увеличило дефицита на НОИ с малко над 20 млн. лв. до
2.239 млрд. лв. До 2020 г. обаче "щетата" ще е около 800 млн. лв.
Екшън планът включва и вече взетите решения за увеличение на помощта за първолаци от 150 на 250 лв., за което ще трябват 4.5 млн. лв. допълнително за около 45 000 деца, и за вдигане на прага за
енергийна помощ, което ще разшири правоимащите с 20 000 души. От 1 юли обезщетението за гледане на дете от 1 до 2 г. се увеличава от 240 на 310 лв. Законопроектите за тези промени са внесени още на
22 май, но парламентът предпочете да бърза с настаняването на Делян Пеевски в ДАНС.
Уж загрижено за неволите на бизнеса, правителството обещава "ускорено разплащане от страна на държавата по изпълнени договори". Но единственото конкретно действие е изготвянето на график за всички
забавени суми, при това не веднага, а до 30 август. Това означава, че първи плащания ще има най-рано през есента.
По отношение на обществените поръчки ще се учреди пореден орган - съвет към МС, в който по незнайни причини ще участват не само държавата и бизнесът, но и синдикатите. Този съвет ще предложи
промени в закона за повече прозрачност и конкуренция, които да бъдат внесени до 30 октомври. Което означава, че дефектите в обществените поръчки едва ли ще бъдат поправени тази година.
Българската банка за развитие пък има задача до 1 октомври да привлече 1 млрд. лв., за да пусне кредитни линии за малки и средни фирми. Орешарски би трябвало да знае, че такъв ресурс не се се
"привлича" за 2-3 месеца.
Ако жертвите на монополите са очаквали от новата власт бързо спасение, ще останат разочаровани. Спешните мерки отиват в разгара на зимата и се изчерпват с две безглаголни изречения: "защита на
потребителите от монополните структури на пазара" и "функционално укрепване и повишаване на административния капацитет на регулаторните органи чрез законодателни промени". Срокът е декември. Проф.
Станислав Станилов от "Атака" нарече мерките срещу монополите "мижи да те лажем".
В същия дух са и обещанията за облекчаване на бизнес климата. Кабинетът тепърва ще прави срещи за създаване на съвет за преглед на бюрократичните режими и ще бъде направена инвентаризация на
административните такси. Срокът е 1 септември, но тъй като ще се променят закони, разведряването на бизнес средата явно няма да се случи скоро.
При усвояването на европейските фондове също липсва конкретика - предвиждат се "изготвяне на цялостен пакет за споразумението за партньорство" и "разработване на програмните документи за управление
на евросредствата". Само че това не са мерки, а са задължения на изпълнителната власт.
Много повече конкретика имаше в коментарите на депутатите. Димчо Михалевски посъветва премиера да не чака анализите, а веднага да започне премахване на разрешителни и лицензи. Той предложи още
идната седмица министерствата да започнат да публикуват данните за фирмите, спечелили обществени поръчки. Така ще се види кои са мастодонтите, нерегламентираните брокери на пазара на обществени
поръчки, поясни Михалевски. Той посъветва правителството да се пребори България да получи като Румъния отсрочка с 1 г. за плащанията по еврофондовете, за да не изгубим сериозни суми. Той призова и
за незабавен ремонт на единната сметка, така че фирмите само да избират кои задължения да погасяват.
Йордан Цонев поиска да се опишат стъпките за защита на потребителите от пазарния диктат на ВиК, топлофикациите и ЕРП-тата. Колегата му Алиосман Имамов поиска информация как ще бъдат финансирани
спешните мерки, защото е преброил, че поне 11 от тях изискват допълнителни бюджетни разходи, а други ще намалят приходите в хазната. Орешарски отказа да съобщи какви са му сметките за предложените
мерки. "Ограничени сме от бюджета и реалните фискални възможности, стремили сме се да не товарим фискалната част", бе обтекаемият отговор на ясния въпрос на депутата.
