Сегашните норми не отчитат честотните характеристики на земетресенията, а главно носимостта на почвите
Има риск от забавяне на въвеждането у нас на европейските норми за антисеизмично строителство, научи "Монитор". Те са известни още като еврокод номер 8.
Преди няколко години Министерството на регионалното развитие и благоустройството финансира една тема за концепция за съгласуване на българските норми за антисеизмично строителство с тези на ЕС, но
не бе направено нищо повече, каза проф. Людмил Ценов, председател на Експертния съвет за оценка и управление на сеизмичния риск към правителствената комисията по бедствията и авариите.
Въпросът е не само те да се преведат на български. Важното е да бъдат съобразени с българските условия. Все пак в България рисковете от земетресения са много-по-големи, отколкото в Германия или
Великобритания, например. Засега чиновниците не проявяват голяма заинтересованост, а след време работата ще се свърши на бърза ръка и ще се създадат нови още по-големи проблеми, подчерта
професорът.
Сегашните норми не отчитат честотните характеристики на земетресенията, а главно носимостта на почвите, каза ст. н. с. Светослав Симеонов, директор на Централната лаборатория по сеизмично
инженерство към БАН. Напр. за района на Русе и цяла Североизточна България е валиден коефициент за земетресение с висока честота. Но румънското огнище във Вранча предизвиква нискочестотни трусове,
с голям период на трептенията и се създават най-големи рискове за високите сгради, които изпадат в резонанс. Това трябва да бъде отчетено в бъдещите норми за антисеизмично строителство, добави
експертът от БАН.
До 1990 г. у нас функционираше система за оценка, регистрация и анализ на силни земни движения, която мери ускорението.
На базата на данните, получени от системата се дават определени стойности, които служат за написването на нормативни документи за антисеизмично строителство и няма нужда те да се преписват от други
страни, каза проф. Людмил Ценов. От началото на 90-те години финансирането на системата спря и тя се разпадна. Преди време бяха купени нови акселерографи и положението малко се позакърпи. Тези
уреди служат измерване ускорението на земята по време на труса. Събраните данни се използват от строителните инженери за подобряване сеизмичната устойчивост на постройките. Засега у нас
няма достатъчно средства, за да може подобна апаратура да се инсталира в повече сгради и не само на едно място в тях. Монтирането само на един акселерограф в сграда е излишен лукс. Те трябва да са
поне 4-5, подчерта професорът.
Система за измерване на сеизмичното ускорение има в АЕЦ в Козлодуй, но тя се използва за спешно автоматично спиране на реакторите, когато ускорението на терена е над определена стойност. При един
среден по сила трус с неголям магнитуд, породен от огнището във Вранча, през 1986 г. системата е сработила успешно.
Сега акселеграфи на БАН са монтирани в Мусомище и Крупник, Благоевградско, в Рожен, Смолянско, в Пловдив, Панагюрище, Димитровград, Кърджали, Преселенци, Добричко, Провадия, Стражица, каза ст. н.
с. Светослав Симеонов от академията. Локални станции за измерване на земното ускорение има на площадката на бъдещата АЕЦ в Белене и в солниците около Провадия. В солните находища имат проблеми с
локални трусове, породени от пропадането на подземните пластове. В София и района подобна апаратура е монтирана в Плана и станцията на Геофизичния институт на БАН на Витоша. Два от апаратите са
инсталирани в две типични сгради ново строителство в столичните квартали Лозенец и Младост. На панелна сграда няма монтирана подобна апаратура. Уредите са много скъпи и проблемът е в опазването им,
добави експертът от БАН.
