Данните показват, че след 7-ата година малка част от кредиторите успяват да съберат вземанията си
Длъжниците да не са завинаги свързани с кредиторите си и да не бъдат предследвани и наследниците им до девето коляно. Това обмислят управляващите с промени в закона за задълженията и договорите. Планира се въвеждането на давност от 10 г. - след този период задължението изчезва автоматично, обясни депутатът от ГЕРБ Емил Радев.
10-годишна давност е въведена от държавата, когато става дума за събиране на данъци, такси, глоби, обясни Радев. Според него е логично да важи и за частни вземания, след като държавата може да си го позволи. В момента кредиторите могат да преследват длъжника неограничено, като прекъсват действащата давност.
Например при задължение към банка от 2006 г. - станало изискуемо или е бил крайният срок за погасяване на кредита, ако не са предприети мерки досега, през 2012 г. давността е изтекла, обясни адвокат Янчо Трончев. Това е общата погасителна давност от 5 г.
Има и специална - тя е 3 г., и се отнася за периодични плащания, например по задължения за наем, към топлофикация, лихви и др. Но пак има значение дали е прекъсвана. А това означава действия, предприети от кредитора по събиране на вземането - например изпълнителен лист, нотариална покана, писмо за прекратяване на договор с искане за плащане и всякакви други законни действия.
Така процедурата по събиране на задължението може да тече цял живот, обобщава Радев. А дори и след смъртта на длъжника се прехвърля на неговите наследници. Данните показват, че след 7-ата година малка част от кредиторите успяват да съберат вземанията си, обясни Радев. Освен това в повечето случаи ставало дума за малки суми - битови сметки, потребителски кредити и др.
Депутатът е на мнение, че така ще се предотврати и натрупването на разходи за събирането, които понякога надхвърлят размера на дълга. 10-годишната давност ще тече от момента, в който задължението е изискуемо. Като например датата, на която трябва да се плати сметката за ток. Или при неплатена вноска по кредит.
Ще дадем време на кредиторите да защият интереса си, категоричен е Радев. По негови изчисления, ако промените в закона се приемат до края на тази или в началото на следващата година, до средата на 2013-а ще влязат в сила. Тогава ще се погасят задължения, които са отпреди средата на 2003 г.
Идеята заменя обявеното преди време намерение за въвеждане на фалит на физическо лице. Управляващите се отказват от нея по няколко причини. Основната е липсата на няколко регистра, които биха били от особено значение за процедурата. Няма такъв, в който да се види цялата задлъжнялост на едно лице, обясни Емил Радев. Съществуващият Централен кредитен регистър съдържа информация само за
дълговете на гражданите към банките и нефинансовите дружества и информацията в него е достъпна само за тези институции. Регистърът не е публичен. Не се отразяват никъде и другите задължения - към мобилни оператори, топлофикационни дружества, ВиК и др.
Би трябвало да се изгради и друг регистър - за физическите лица, които са изпаднали във фалит, така както се обявява решението на съда за несъстоятелност в търговския регистър.
Самото създаване на такива регистри не е основния проблем, а как биха се попълвали, за да се опазят личните данни, особено ако са публични, коментира Радев. Защото така ще станат достъпни освен лични данни, също доходи и задължения.
Заради тези неясноти засега няма да се предприемат промени, които да реглементират частния фалит у нас.
В някои други страни по света има такава възможност. Според Емил Радев практиката съществува почти в целия ЕС, с изключение на България и Румъния. Тя е много популярна в САЩ.
Във всяка страна обаче има големи различия в процедурата. В Щатите например фалит може да обяви физическо лице, което има над $ 250 000 необезпечени задължения, които не може да погасява, или над 800 000 обезпечени дългове.
В Германия, когато гражданин изпадне в несъстоятелност, му се назначава най-общо казано нещо като синдик - нотариус, данъчен консултант, счетоводител, адвокат - лице с подходяща специалност. Той отговаря за управлението на доходите на закъсалия. Около половината от средствата му се оставят, за да живее, а с останалите се покриват разходите по процедурата и по възможност част от задължението. След обявяването на фалит има рестрикции срещу лицето. В Германия то няма право да ползва кредит 8 г. В някои други страни има ограничение да не заема управленска и отчетна длъжност определен период.
Управляващите се отказват от нея по няколко причини. Основната е липсата на няколко регистра, които биха били от особено значение за процедурата. Няма такъв, в който да се види цялата задлъжнялост на едно лице, обясни Емил Радев. Съществуващият Централен кредитен регистър съдържа информация само за дълговете на гражданите към банките и нефинансовите дружества и информацията в него е достъпна само за тези институции. Регистърът не е публичен. Не се отразяват никъде и другите задължения - към мобилни оператори, топлофикационни дружества, ВиК и др.
Би трябвало да се изгради и друг регистър - за физическите лица, които са изпаднали във фалит, така както се обявява решението на съда за несъстоятелност в търговския регистър.
Самото създаване на такива регистри не е основния проблем, а как биха се попълвали, за да се опазят личните данни, особено ако са публични, коментира Радев. Защото така ще станат достъпни освен лични данни, също доходи и задължения.
Заради тези неясноти засега няма да се предприемат промени, които да реглементират частния фалит у нас.
В някои други страни по света има такава възможност. Според Емил Радев практиката съществува почти в целия ЕС, с изключение на България и Румъния. Тя е много популярна в САЩ.
Във всяка страна обаче има големи различия в процедурата. В Щатите например фалит може да обяви физическо лице, което има над $ 250 000 необезпечени задължения, които не може да погасява, или над 800 000 обезпечени дългове.
В Германия, когато гражданин изпадне в несъстоятелност, му се назначава най-общо казано нещо като синдик - нотариус, данъчен консултант, счетоводител, адвокат - лице с подходяща специалност. Той отговаря за управлението на доходите на закъсалия. Около половината от средствата му се оставят, за да живее, а с останалите се покриват разходите по процедурата и по възможност част от задължението. След обявяването на фалит има рестрикции срещу лицето. В Германия то няма право да ползва кредит 8 г. В някои други страни има ограничение да не заема управленска и отчетна длъжност определен период.
