Първият и вторият стълб осигуряват около 50-55% заместващ доход Това е процент от размера на трудовото възнаграждение преди пенсиониране, покрит от пенсионните програми
И 40-50 лв. на месец стигат, за да си осигури човек прилична трета пенсия от доброволен фонд, когато дойде време да се оттегли от активния работен процес, показват изчисленията на експертите.
Предимството е за онези, които започват да заделят средства по-отрано - почти веднага след като си намерят първата работа.
От пенсионноосигурително "Алианц" дават нагледен пример как с около 42 лв. на месец, трупани в продължение на 20 г. и след това нарастващи само от доходността, може да се докарат над 70 000 лв., с
които да се осигури допълнителна трета пенсия извън тази от НОИ и универсалния пенсионен фонд.
Причината е, че натрупаните отрано пари се инвестират по-дълго време и носят доходност, дори и да не се правят вноски за целия срок до пенсионирането, обясниха експертите.
Точно каква пенсия от доброволния пенсионен фонд ще получи осигуреният, зависи от това кога започва да прави вноски и колко дълго, в какъв размер са, каква е доходността.
Специален калкулатор дава възможност на човек сам да изчисли каква обща пенсия би искал да получава и какви месечни вноски трябва да заделя допълнително, за да го постигне.
Например мъж на 30 г. със 7 г. трудов стаж и 1000 лв. заплата би взел от първия и втория стълб (държавното обществено осигуряване и универсалния пенсионен фонд) приблизителен размер на пенсията към
днешна дата 397 лв. Ако иска да получава 800 лв., трябва да заделя по 80 лв. на месец от заплатата си в доброволен фонд.
Изчисленията на "Алианц" и Уникредит Булбанк показват, че първият и вторият стълб осигуряват около 50-55% заместващ доход Това е процент от размера на трудовото възнаграждение преди пенсиониране,
покрит от пенсионните програми. Този процент е постижим при по-високи доходи и редовни осигурителни вноски.
В страните от Източна Европа хората получават средно като пенсия около 63% от трудовото си възнаграждение.
Най-висок е процентът на заместване за работещите с висок доход е в Унгария, Латвия, Полша, а най-нисък - в Чехия.
Целите на задължителните пенсионни програми в България не са постигнати към този момент, а именно заместването на дохода при пенсиониране да осигури съответствие с постигнатия стандарт на живот
през активната възраст и да се избягва изпадане под прага на бедност, смятат анализаторите.
Те са категорични, че средствата в пенсионните фондове не се "изяждат" от инфлацията. За 14 години средната инфлация у нас е била 5,22% годишно, докато средноаритметичната доходност на някои
дружества достигала до близо 6 на сто.
Само през 2013 г. доброволните пенсионни фондове отчели 6,86% средноаритметична доходност. На професионалните е 5,24 на сто, а на универсалните - 4,65%.
От УниКредит Булбанк и "Алианц" отчитат, че вече има повишен интерес към допълнителното пенсионно осигуряване.
Въпреки това в България едва около 12% от финансовите активи на домакинствата са вложени в пенсионни фондове, докато в САЩ този показател е двойно по-голям - 24%. Традиционно българите предпочитат
депозитите, докато отвъд океана едва 15% от активите на домакинствата са вложени в банките.
Все още най-много средства българинът държи в банка - около 73% от спестяванията си. 8,6 на сто са кеш, а останалите над 6 на сто - в акции, застраховки, други ценни книжа и колективни
инвестиционни схеми.
Според УниКредит Булбанк и "Алианц" делът на пенсионните фондове и останалите финансови инструменти ще нараства, докато лихвите по депозити ще падат, каквато е тенденцията през последните 2-3 г.
Прогнозите им са, че тя ще продължи.
По данни на Комисията за финансов надзор 3,3 млн. души, или 69% от хората в трудоспособна възраст, имат партиди в универсален пенсионен фонд. 262 000 души (5%) са осигурени в професионален
пенсионен фонд (за първа и втора категория труд), а 590 000 или 12% - в доброволен пенсионен фонд.
Към 31 март 2014 г. активите на всички фондове за допълнително пенсионно осигуряване са 7,24 млрд. лв., което се равнява на 9% от БВП за миналата година.
Според експертите темата за пенсионното осигуряване ще става все по-важна със застаряването на населението.
