Намалението можело да се направи пробно за 6 месеца
Намаляване на ДДС за хранителните продукти до 10% и спешно приемане на нов закон за храните. За това настояха за пореден път фирмите от хранително-вкусовата промишленост на заседание на
земеделската комисия.
"Крайно време е да помислим за диференцирана данъчна ставка за храните, както е в повечето държави в ЕС, защото у нас 60% от храните са в сивия сектор", каза шефът на Асоциацията на
млекопреработвателите Димитър Зоров. По думите му намалението може да се въведе пилотно за 6 месеца, за да се види, че бюджетът няма да пострада, а ще има допълнителни приходи.
"От 5 милиона хляба, които се продават дневно, 2 милиона не могат да се проследят изобщо. Това прави към 1 милион евро. Ако намалим ставката за храните, тези пари ще влязат в бюджета", посочи и
Мариана Кукушева от Съюза на сладкарите и хлебарите. Тя даде за пример Румъния, която въвела преди 2 г. 9% ставка за хляба и брашната и след като отчела положителен резултат, смята от 2016 г. да
диференцира данъка и за останалите храни. "Как ние да бъдем конкурентоспособни? Защо тази тема е табу? Това не е абсурд и екстравагантност, а необходимост", коментира тя. Колежката й Савина Валхова
от Съюза на мелничарите и оризопроизводителите също настоя поне за изготвяне на анализи, за да се прецени реално ползата от намаления налог.
Шефът на земеделската комисия Румен Христов пое ангажимент да поиска съвместно заседание с бюджетната комисия, където въпросът да се разгледа сериозно. "Ще ни трябват обаче точни разчети, защото не
можем да рискуваме да продъним бюджета. Мен ако питате, по-добре е да намалим ДДС от 20 на 18%", коментира той.
Проф. Иван Станков от АБВ потвърди, че темата трябва да се обмисли, тъй като събираемостта от ДДС следва да се увеличи, и предложи да се отиде до Румъния да почерпим опит. Георги Божинов от БСП пък
призова всяка партия да обсъди предложението и до края на годината да се предприеме нещо. "Ако така ще стимулираме икономиката, може да разчитате на подкрепата ни", съобщи той. Останалите партии не
коментираха темата.
От бранша твърдят, че агроминистърът Десислава Танева подкрепя искането им, а от финансовото министерство заявили, че са "склонни да помислят". Темата периодично се повдига от хранителната
индустрия при всеки нов кабинет и традиционно се радва на добро отношение от земеделските министри, но не и от финансовите.
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
"Законът не дава достатъчно правомощия на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за достъп до места, в които без регистрация се извършват дейности с храни, докато нас ни контролират
постоянно", оплакаха се от бранша. Оттам настояха санкциите да се повишат, европейското законодателство да се транспонира точно заради множество грешки сега. Освен това производителите искат
административната тежест да се намали, дарените храни да се освободят от ДДС, да се осъвремени регистърът на производителите на храни, да се въведе регистър на одиторите и др. Според тях новият
закон трябва да предвиди регистрация не на търговски обекти, а на юридически лица, тъй като в момента дори да се затвори даден обект заради нарушения, собственикът му си прави нова фирма и пак
действа постарому. Сред идеите им са новият документ да въведе още регистрация на лица, произвеждащи опаковки, влизащи в контакт с храните, както и на такива, търгуващи от разстояние и доставящи
храни по домовете - сектори, които нарастват лавинообразно, а нямат никакъв контрол. Възможността вносните храни да се облепят със стикери вместо с етикети да се премахне, настояват още от бранша.
Обидно е цялата информация да е представена на 6 езика, а българският текст - на стикер, смятат те.
ВОПЪЛ
"Никой не знае колко е сивият сектор у нас." Така отговори шефът на БАБХ проф. Пламен Моллов на въпрос защо не може да проверява "сивите" фирми. "Министерството на земеделието ни оряза разходите за
заплати с 4 млн. лв. То гледа на нас като обикновена агенция, а не като такава, която се грижи за здравето на цялата нация", възмути се проф. Моллов. По думите му с наличните ресурси БАБХ не може
да се справи със задачите си и скоро ще бъде принудена да ореже някои форми на контрол. "Контролът трябва да се финансира, а ние нямаме пари. Лабораториите ни са отпреди 15 г.", оплака се той.
