Бизнесът предлага четири приоритетни сектора, които трябва да залегнат в иновационната стратегия за интелигентна специализация на България и съответно да получават повече европари
Това обявиха от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) по време на форума "Деветте пътя към еврофондовете”, организиран от "Труд” и "24 часа” съвместно с най-голямата работодателска организация.
Според бизнеса специализацията на България трябва да бъде в секторите мехатроника, информатика, биотехнологии и рекреативни индустрии. Европарите не трябва да бъдат приоритетно ориентирани само към дребния бизнес, но и към големите предприятия, които са основният източник на иновации, напомниха още бизнесмени.
В сектора на мехатрониката попадат машиностроенето, роботиката, производството на компоненти и части за централи, произвеждащи зелена енергия, разработка на електромобили, както и рециклирането като процес. Силата на България в информатиката може да бъде не само в софтуера, но и в разработката на хардуерни продукти като безжични сензорни мрежи и облачни технологии. В иновативната стратегия трябва да влязат всички технологии, които водят до здравословен начин на живот – лекарствени продукти, биокозметика, хранителни добавки и биохимикали.
В реакреативната индустрия влизат не само обичайните производства, но и създаването на интелектуална собственост. "Разработването на добри европроекти е изцяло отговорност на бизнеса, но те не може да бъдат осъществени без подкрепата и доброто управление на държавата", каза Кирил Домусчиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
По думите на Домусчиев държавата си е "научила урока от първите седем години еврофондове", но има още какво да се желае и променя. От ключово значение за фирмите остава т.нар. обратна връзка. Необходимо е компаниите да могат да участват в т.нар програмиране на европарите, както и да бъде преразгледан подходът с финансовите корекции.
Според Домусчиев от програмите незаслужено са били изключени сектори, които имат нужда от иновации, като химическата промишленост например.
Приоритетните сектори може да се променят
Стратегията за интелигентен растеж, в която са определени приоритетните сектори за финансиране, не е окончателна и при необходимост ще бъде променена спрямо нуждите на бизнеса, каза вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев.
Основната част от средствата по новите европрограми са предназначени за малки и средни предприятия, но не всички. Евросредства са предвидени и за големите компании, главно по програма "Иновации и конкурентоспособност", каза още Дончев.
От думите на вицепремиера стана ясно още, че след 2020 г. българските предприятия ще могат да разчитат на все по-малко финансиране от еврофондовете. "Трябва да свикнем да работим с по-малко европейски пари", предупреди той.
В отговор на въпрос Дончев уточни, че ще се търси решение за отпускане на европари за компютри и софтуер, когато са свързани с производствената дейност на фирмите.
