Калкулират тоалетна хартия като услуга „лукс”
Болници получават пари от три места за едно и също лечение на пациент. Някои от здравните заведения припечелват веднъж по клинична пътека от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), след това
от застрахователния здравен фонд на болния и трети път искат пари за доплащане от близките. Това установи проверка на Агенцията по медицински одит.
Такъв е случаят с 27-годишна жена за раждането в голяма столична болница, лечебното заведение е взело общо 10 000 лева, като то въобще не е било рисково и не са се налагали никакви скъпи
изследвания и интервенции. Това обясни за "Монитор” председателката на Асоциацията на дружествата за доброволно здравно осигуряване д-р Мими Виткова. Проверка показала, че въпросното АГ си взема
парите за анестезията и от касата, и от фонда. От таткото пък поискали да доплати лигнини, памперси и еднократни пелени.
Тези хватки са възможни заради сериозни пропуски в нормативната уредба, поясни тя. В резултат лечебни заведения и медицински центрове вземат огромни суми за нелечебни услуги, консумативи и
дейности, които се поемат и от НЗОК.
Пациенти плащат по 330 лв. на ден в т.нар. VIP стаи. Луксът е, че болният е сам в помещението, има телевизор, WIFI, самостоятелна тоалетна и баня. В цената обаче е калкулирана и тоалетната
хартия като услуга "лукс”. Така за престой от три дни, при който операцията от апендицит например излиза 600 лева, болницата взема 980 лв. за екстрите. Във фактура от друга болница пък за лечението
на един пациент в услугата "лукс” били калкулирани тоалетната хартия, клечките за уши и еднократната шапка за баня на обща стойност от 1800 лева.
Доктор от медицински център пък опитал да вземе от осигурителен фонд и 10% за собствения си ДОД.
Подобна практика има в почти всички болници – и държавни, и частни, посочи д-р Виткова. Цитираните от нея случаи са дадени на съда.
По думите й проблемът идва от факта, че у нас в нормативната уредба не е посочено какво трябва да се разбира под понятието VIP медицинска услуга.
Най-уязвими са пациентите, които влизат с травма в болница, ортопедично или неврологично заболяване, което се нуждае от операция, защото необходимите консумативи, като стави, протези и мозъчни
импланти например, не се поемат изцяло от Националната здравноосигурителна каса. Това заяви адвокат Пламен Таушанов – председател на Българската асоциация за закрила на пациентите. За поставянето
на пирон, става или платно при херния от пациента могат да бъдат взети под формата на доплащане дори до 7000 – 10 000 лева, допълни той.
Ако обаче се наложи да се постави мозъчен имплант при тежък аневризъм, пациентът трябва да си поеме разходите изцяло, тъй като НЗОК към момента плаща само за 16 изделия, сред които въпросните
импланти не фигурират, поясниха от пациентските организации.
Като основен дефицит, който не се поема от обществения осигурителен фонд, Таушанов посочи торбичките за стонирани пациенти с онкологични заболявания, катетри и свиващи медицински чорапи, които се
поставят на всички хоспитализирани за повече от три дни.
У нас не се прилага и нискомолекулярен хепарин срещу образуване на тромби, тъй като той не е включен в медикаментите, осигурявани на болниците по линия на касата, независимо че струва 6 лева.
Заради икономия от 24 лв. погубиха опериран
Починалият от безобидна операция Туртов
Заради икономия от 24 лв. в Университетската болница по ортопедия в Горна баня погубиха пациент, съобщиха от Българската асоциация за закрила на пациентите. 41-годишният Деян Туртов е хоспитализиран там за планова операция за отстраняване на образувание на лявото коляно. Д-р Петко Пейнишки обяснява на него и близките му, че интервенцията не е сложна. Оказва се обаче, че пациентът е с разширени вени, които са дълбоки и не се виждат. Той не знае за това, лекарите обаче не му правят ангиографско изследване преди операцията, не му вливат и нискомолекулярен хепарин, който е антисъсирващо средство. След операцията Туртов умира. Горнобанските лекари излизат с оправданието пред агенцията по медицински одит, че е починал вследствие на радост от изписването. Четвърта година близките на Туртов и Българската асоциация за закрила на пациентите водят дела срещу лечебното заведение.
До 950 лв. е таванът за избор на екип
950 лв. е таванът за избор на екип в болница. Той бе въведен преди четири години, но някои лечебни заведения, за да вземат повече пари, предлагат на болния или неговите близки да направят дарение,
съобщиха ощетени пациенти.
За приемането в една от най-реномираните и широко рекламирани частни болници в София, която работи и със здравната каса, се наложи да платим дарение от 400 лева, макар и баща ми да беше приет за
операция на херния, каквато там се покрива от клинична пътека, разказа столичанката Ваня Димитрова. Действително, казаха ни, че дарението е по желание и само ни споменават тази възможност, но ние
искахме да се отнасят добре с татко и не се поколебахме да платим сумата, допълни тя.
Сумите, които пациентите плащат в лечебните заведения, ако искат да ги лекува определен от тях лекар или екип, са между 350 и 950 лева. Те са фиксирани в Наредба за осъществяване на правото на
достъп до медицинска помощ, ценоразписът им е окачен на достъпни места до гишетата на всички болнични каси. Таванът при таксата за избор на специалист е 700 лева, а при тази за екип - 950 лева.
Конкретната цена се формира като процент от стойността на съответната клинична пътека, по която се лекува пациентът.
Например при клинични пътеки до 500 лева таксата за избор на лекар може да е до 50% от стойността на пътеката. Цената обаче не може да надвишава 250 лева. Ако пациентът иска да си избере екип,
сумата ще е до 75% от стойността на клиничната пътека, но не повече от 350 лева. Болници, в които има само един лекар или екип, нямат право да вземат пари от пациентите. Парите за избор на екип или
лекар не могат да се искат след извършване на интервенцията.
Наредбата задължава всяка болница да вписва в електронен дневник получените суми.
Доплащаме 56% от цената на лекарствата
България е страната в Европейския съюз, в която болните доплащат от джоба си най-много за т.нар. лекарства с намаление по линия на Националната здравноосигурителна каса. Този процент за останалите
европейски страни е 18, показва изследване на голяма международна фармацевтична компания. Това стана, независимо че се потвърждава тенденцията на нарастване на публичните разходи за лекарства
средно със 7% годишно.
Причина, от една страна, са все повече включваните в реимбурсния списък на нови оригинални медикаменти, а от друга - нарастващата заболеваемост на населението.
В Румъния здравноосигурените доплащат за медикаменти не повече от 40%, в Гърция - 13,6%, в Германия и Испания - 7%, а средно за ЕС около 18 процента.
Годишно за лекарства на човек у нас се падат по 108 евро. След нас са Румъния и Латвия със съответно 104 и 99 евро. За Гърция сумата е 316 евро годишно, а на първо място по този показател е
Швейцария - 523 евро.
