И този кабинет няма работещи идеи как да върне баланса в системата
Българите няма да плащат по-високи здравни вноски в следващите години, но пък не могат и да се надяват на по-добро здравеопазване. Безконтролното роене на болници ще продължи, а прословутата здравна карта, за която се говори от години, макар че и сега съществува в някакъв вариант, ще си остане само регистрация на местонахождението на болничните заведения, вместо да помогне за по-ефективното им разпределение. Това стана ясно при обсъждането на националната здравна стратегия 2014 - 2020 г. в обществения съвет към здравното министерство.
Според стратегията през следващите 7 години здравните вноски няма да бъдат увеличавани. Но здравният министър Таня Андреева уточни, че замразяването е не защото системата няма нужда от увеличение, а защото финансовият статус на българите не го позволява. Така здравните дейности и в бъдеще ще останат силно недофинансирани, тъй като според стратегията парите за тях ще се запазят около 4.8-4.7% от БВП, колкото са и в момента, макар че здравното министерство се надява като сума те да се увеличат с около 500 млн. лв. и догодина да надхвърлят 4.2 млрд. лв.
Заради недофинансирането ще продължи сериозното доплащане от джоба на пациентите, което в момента е най-високото в Европа - над 50% от цената на услугите. "При ограничен ресурс не може да се изисква топ пакет. При тези вноски получаваме базов пакет", заяви министър Андреева. Както "Сега" писа, в стратегията са изнесени неофициални данни, според които нерегламентираните плащания в сектора са около 120 млн. лв. на година (3.6% от всички пари за здраве).
В стратегията беше отчетено, че в България съществува парадоксът болниците в страната ни да са два пъти повече от нормата за населението, а медиците ни - повече от средното за Европа, но здравеопазването ни да е едно от най-неефективните.
Проблемът е, че и болниците, и лекарите са концентрирани в големите населени места, докато в същото време има цели райони с ограничен или никакъв достъп до медицинска помощ, дори спешна. Липсват и специалисти в цели направления заради ниско заплащане. За пореден път в стратегията е записано, че ще се обвързва обучението в университетите с нужните специалисти, макар че и сега то е съобразено с държавните поръчки. А от документа не става ясно как в бъдеще системата ще се промени, за да стане по-ефективна в това отношение.
Не се знае и как ще стане по-ефективното разпределение на лечебните заведения. Единствената идея за това - да се ограничи работата на касата с болници в пренаситени региони, няма как да се случи. Министър Андреева също съобщи официално, че няма да бъдат закривани болници, които могат да покрият критериите, за да работят, независимо дали са държавни, общински или частни.
ОБВИНЕНИЯ
Заради липсата на конкретни решения на проблемите, както и недостатъчното и несигурно финансиране стратегията не получи нито едно одобрение от участниците в обществения съвет. Авторите й бяха обвинени, че е твърде обща и писана само за пред Брюксел, за да се оправдае искането на европейско финансиране за здравеопазването за следващия програмен период.
В нея е отбелязано, че с пари от ЕС средствата за здраве ще стигна до 6% от БВП. От Българския лекарски съюз обаче припомниха ниската усвояемост на евросредства от здравното министерство. Според съюза няма гаранция, че положението ще е по-добро и през новия програмен период, което ще остави системата силно недофинансирана. От МЗ обещаха да преработят стратегията си и да изготвят план към нея с по-конкретни решения.
